У краинският президент Петро Порошенко предупреди, че ще е трудно да се приложат условията за мир, договорени в Минск. "Бяха много трудни преговори и не очакваме процесът на прилагането им да е лесен", каза Порошенко в Брюксел.
Той допълни също, че ще е трудно да се довери на другата страна спазването на нейната част от условията. "Ние искахме незабавно примирие без никакви предварителни условия. За съжаление те настояха за 70 часа, преди то да влезе в сила. Веднага след като беше подписано споразумението, подкрепените от Русия терористи започнаха офанзива", каза още той.
Според Порошенко е особено важно да се продължи натискът, за да се спазят обещанията за мир, както и за изтегляне на тежкото въоръжение, освобождаване на задържаните, изтегляне на чуждите войски и наемници, както и затварянето на границата.
Съединените щати може да смекчат санкциите срещу Русия, ако споразуменията за уреждане на конфликта в Украйна се спазват, каза американският държавен секретар Джон Кери.
В писмено изявление Кери подчерта, че САЩ "ще съдят ангажираността на Русия и сепаратистите (за постигане на мир) по техните действия, а не по думите им". Съединените щати са готови да обмислят смекчаване на санкциите, когато двете споразумения от Минск - от септември и днес - бъдат изпълнени изцяло, посочи той.
Лидерите на Франция и Германия - Франсоа Оланд и Ангела Меркел и президентите на Украйна и Русия Петро Порошенко и Владимир Путин след 16-часов преговорен маратон в Минск се споразумяха за влизане в сила от неделя на прекратяване на огъня и за създаване на разширена демитализирана зона в Украйна.
Но както предупреди германският канцлер Ангела Меркел, все още има големи пречки пред уреждане на кризата. Подписаното между сепаратистите и пратениците на Киев споразумение включва точките от споразумението от Минск, подписано през септември, което предвиждаше прекратяване на огъня, изтегляне на артилерията и размяна на пленници.
Новото споразумение е официално подкрепено на най-високо ниво от Владимир Путин, Петро Порошенко, Ангела Меркел и Франсоа Оланд, което му придава повече тежест. Официално обаче руският президент не подписа нищо, припомня Франс прес. Европейците, тяхното украинско протеже и Путин приеха само декларация в подкрепа на текста, който беше подписан от проруските сепаратисти и от пратениците на Киев под патронажа на Русия и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Облекчението, което породи в глобален план постигнатото споразумение в края на безсънната нощ на преговори в Минск обаче беше попарено от нови обвинения на Киев срещу Москва.
Според говорителя на украинската армия Андрий Лисенко по времето, когато лидерите са преговаряли в Минск, 50 танка, 40 бронетранспортьора и друга тежка техника са преминали на украинска територия от Русия.
Малко преди тези обвинения германската канцлерка Ангела Меркел призна, че не си прави никакви илюзии, че все още има големи пречки пред уреждането на украинския конфликт, отнел живота на над 5300 души.
Проруските сепаратистки лидери в Украйна казаха, че споразумението дава надежда за мирно решение на конфликта. Преди Путин да обяви тази сутрин постигнатата договореност в Минск, с която приключиха преговорите, имаше малко осезаеми признаци, че ще има подобно споразумение. През това време насилието в Украйна не спря и за последните 24 часа загинаха най-малко 16 души, сред които двама украински военни.
Преди началото на преговорите в Минск сраженията между украинските военни и сепаратистите станаха още по-интензивни, за да могат двете страни да преговарят в беларуската столица от позицията на силата. Най-малко 49 души загинаха в Украйна във вторник и сряда и украинците преживяха един от най-кръвопролитните периоди за последните 10 месеца.
Преговорите в Минск бяха повече от сложни. Първо в географски план, защото те се състояха на две места в беларуската столица. На едно място преговаряха лидерите в нормандски формат, а на друго - контактната група за Украйна. Срещата на върха в Минск беше непрестанна совалка на съветници, на отворени и затворени врати, на разговори по тройки - Оланд и Меркел с Путин, Оланд и Меркел с Порошенко - на разговори около плато с ястия във внушителната зала с мраморни колони на беларуското президентство. До днес сутринта, два часа преди края на преговорите Порошенко демонстрираше песимизъм.
Срещата в Беларус беше организирана след седмица на интензивни дипломатически консултации, в които лидерите на Франция и Германия посетиха Киев и Москва, поемайки инициативата за нов план за изход от украинската криза, посочва Франс прес. Агенция Ройтерс подчертава, че напрежението между Путин и другите лидери е било очевидно в Минск. Накрая те не се появиха заедно, за да обявят резултатите от срещата.
Споразумението е сложен компромис, който позволява и на Русия, и на Украйна да твърдят, че са победители, отбелязва Асошиейтед прес. Агенцията допълва, че то е пълно с потенциални клопки, които могат да попречат на неговото прилагане. Споразумението предвижда, по думите на Путин, прекратяване на огъня, което ще бъде ефективно в неделя от 0 ч. украинско време /22 ч. по Гринуич в събота вечерта/.
Предвижда се и по-широка буферна зона, която ще бъде създадена след изтеглянето на тежката артилерия и на ракетните системи на между 50 и140 километра от фронтовата линия в зависимост от техния обсег. Изтеглянето трябва да започне не по-късно от втория ден, след като прекратяването на огъня влезе в сила и ще бъде завършено след две седмици.
Ключовата отстъпка за Русия е, че в споразумението се казва, че украинският контрол върху границата на Украйна с Русия в контролираните от бунтовниците райони ще бъде възстановен изцяло в края на 2015 г., при условие че Украйна извърши конституционна реформа, която да гарантира широки правомощия на източните области, в това число и правото да създават своя милиция и да търгуват свободно с Русия.
След изтощителните преговори в Минск Путин заяви: "Това не беше най-добрата нощ в живота ми, но сутринта, мисля, е добра, защото успяхме да се споразумеем по важните неща, въпреки трудните преговори".
Четиримата лидери приветстваха споразумението, но веднага стана ясно, че Русия и Украйна продължават да имат разногласия по въпроса как да се сложи край на боевете около Дебалцево - ключов транспортен възел между Донецк и Луганск, отбелязва АП.
криза, която тихо расте" />
