С лед повече от 16 часа преговори в Минск президентите на Русия, Украйна и Франция – Владимир Путин, Петро Порошенко и Франсоа Оланд, заедно с германския канцлер Ангела Меркел договориха прекратяване на огъня, изтегляне на тежкото въоръжение и мерки за дългосрочно политическо уреждане на ситуацията. Споразумението е основната тема на деня и предизвика много коментари, повечето – предпазливи.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск предупреди да се внимава, защото „истинският тест ще е спазването на спирането на огъня на терен“.
Литовският президент Далия Грибаускайте разкритикува споразумението като „само частично решение“ и го определи за слабо, тъй като не включва клаузи за граничен контрол, съобщи ДПА. „Контролът на границите не бе договорен и не бе уреден. Това значи, че границата е отворена за всякакви военни пришълци“, каза Грибаускайте в Брюксел преди началото на срещата на върха на ЕС.
Санкциите на ЕС срещу Русия заради украинския конфликт не трябва да бъдат отменяни, докато президентът Владимир Путин не промени поведението си, заяви британският премиер Дейвид Камерън пред репортери в Брюксел. „Ако това е истинско прекратяване на огъня, тогава трябва да бъде приветствано. Но от значение са действията на терен, а не думите върху лист хартия“. „Владимир Путин трябва да разбере, че докато не промени поведението си, и санкциите няма да бъдат променяни“, подчерта британският премиер.
Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер заяви, че споразумението не е всичко, за което си е мечтала Германия, но е крайно необходима стъпка встрани от насилието и към нов политически импулс, предаде Ройтерс. „Най-важното е, че Москва и Киев се споразумяха за прекратяване на огъня. Заздравихме споразуменията от Минск от миналия септември“, каза той в комюнике. „За някои това няма да е достатъчно. Би ни се искало повече, но за толкова успяха да се споразумеят президентите на Украйна и Русия“. Преговорите бяха изключително трудни, каза Щайнмайер и допълни, че двете страни са преговаряли добросъвестно и няма да предприемат в следващите дни никакви действия, които биха застрашили примирието.
Полша смята, че за установяване на стабилен мир в Източна Украйна трябва да измине много време, каза полският президент Бронислав Коморовски. Той изтъкна спирането на огъня като добра новина за всички и отчете значението на преговорите в „нормандски формат“ като важен опит за уреждане на конфликта.
Вече не е необходимо ЕС да говори за санкции, а да даде шанс на мира в Украйна, каза при пристигането си за срещата на върха финландският премиер Александер Стуб, цитиран от ТАСС. Стуб смята преговорите в Минск за добро усилие, но трябва да се види как ще сработи споразумението за прекратяване на огъня. „Трябва да сме сигурни, че всички страни го спазват. В противен случай ни чака ново замразяване на отношенията с Русия“, предупреди той.
Президентът Росен Плевнелиев приветства постигнатата договореност. Поетият твърд ангажимент от участниците в срещата за зачитане на суверенитета и териториалната цялост на страната е от ключово значение за бъдещето на Украйна. Постигнатото съгласие за изтегляне на тежкото въоръжение от зоната на конфликта, на чуждестранните военни формирования и наемници от територията на Украйна и за разоръжаването на всички незаконни въоръжени групи е важна крачка към деескалация на напрежението и към намиране на политическо решение на конфликта в Източна Украйна.
От самото начало на кризата България отстоява принципна позиция в подкрепа на суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Намирането на мирно решение на конфликта няма алтернатива, се казва в изявление на държавния глава. Президентът изразява надежда, че ще бъде създаден работещ механизъм за съблюдаване стриктното спазване на поетите ангажименти.
