В Минск се договориха за примирие и изтегляне на тежкото въоръжение

П реговарящите на срещата на високо равнище в Минск за кризата в Украйна се разбраха за примирие, изтегляне на тежкото въоръжение и мерки за дългосрочно политическо уреждане на ситуацията, съобщи ТАСС.

В срещата участваха руският президент Владимир Путин, украинският му колега Петро Порошенко, френският президент Франсоа Оланд и германският канцлер Ангела Меркел – т. нар. „нормандска четворка“, а в последните часове към тях се присъедини и специалната представителка на председателя на ОССЕ в контактната група за Украйна – Хайди Талявини.

След близо 16-часов дипломатически маратон Путин излезе пред журналистите и обяви, че преговарящите са „успели да постигнат съгласие по най-важните въпроси“, включително

примирие, което да влезе в сила в 00,00 ч. местно време на 15 февруари.

Съгласие е постигнато и за изтегляне на тежкото въоръжение и от украинските войски, и от сепаратистите.

Предвижда се „изтегляне на всички чуждестранни въоръжени формирования, военна техника и наемници от територията на Украйна под наблюдението на ОССЕ, както и разоръжаване на всички незаконни групировки“, съобщава ТАСС.

Подписани са два документа,

съобщи Путин, цитиран от ТАСС. Минската контактна група току-що подписа документ, наречен „Комплекс от мерки за изпълнение на минските споразумения“, каза той. По думите му „вторият документ е без подписи, това е изявление на президента на Франция, президента на Украйна, вашия покорен слуга и канцлера на Германия, че подкрепяме този процес“.

По думите на Путин е решен и комплекс от въпроси, „свързани с трайното политическо уреждане“. „Тук има няколко позиции: първата е конституционна реформа, която да вземе под внимание законните права на хората, живеещи на територията на Донбас“, каза президентът на Русия. Следват позиции за „решаване на граничните въпроси, съгласувано с опълчението от Донбас; хуманитарни въпроси, прилагане – тоест задействане, на приетия по-рано закон за специалния статут на Донецк и Луганск“, посочи Путин.

По време на преговорите руският лидер и президентът на Украйна Петро Порошенко са постигнали договореност да възложат на военни експерти разследване, „за да установим какво всъщност се случва сега в житейските реалности и да се опитаме да разработим поне какъв да е комплекс от мерки за верифициране на взетите решения, за проверка и за спазването им от двете страни“, цитира ТАСС изявлението на Путин.

„Защо преговорите продължиха толкова дълго? Според мен това е свързано с факта, че за съжаление киевските власти до момента отказват пряк контакт с представителите на Донецката и Луганска народна република“, добави той.

Четиримата лидери подкрепят продължаването на преговорите между ЕС, Украйна и Русия за газовите доставки, каза още руският президент.

Френският президент Франсоа Оланд също говори пред журналисти. Той заяви, че

остава много работа за вършене по украинската криза, но споразумението в Минск е реален шанс за подобряване на ситуацията,

съобщи Ройтерс. „Всички въпроси са засегнати в този текст, подписан от Контактната група и сепаратистите“, каза френският държавен глава в съвместно изявление с Ангела Меркел.

Германският канцлер допълни, че Путин е оказал натиск върху сепаратистите в Източна Украйна, за да се съгласят да сключат примирието. Меркел допълни, че

не си прави никакви илюзии по отношение на споразумението за спиране на огъня в Украйна,

но смята, че „сега има лъч на надежда“. Тя подчерта, че предстои да се преодоляват големи препятствия за преодоляване, преди да се стигне до уреждане на конфликта.

Украинският лидер Петро Порошенко добави, че

в рамките на 19 дни трябва да бъдат освободени всички пленници,

а изтеглянето на тежката артилерия ще започне два дни след прекратяване на огъня.

Той подчерта, че не е сключвано споразумение за автономия на контролираните от бунтовниците зони в Източна Украйна, нито Киев се е съгласил на федерализация на страната.

Лидерите на Украйна, Русия, Германия и Франция поеха

ангажимент да спазват суверенитета и териториалната цялост на Украйна,

се посочва в съвместната декларация, разпространена от Кремъл, предаде Ройтерс. Те се споразумяха да провеждат редовни срещи, за да се гарантира изпълнението на минските споразумения, се посочва в документа.

Германия и Франция ще осигурят техническа подкрепа за възстановяване на сегмента от банковата система в районите, засегнати от конфликта; възможно е това да стане чрез създаване на международен механизъм, съдействащ за извършване на социалните плащания, става ясно още от текста.

Срещата на високо равнище започна в сряда и продължи при закрити врати близо 14 часа. Последва кратка пауза, след която към лидерите на Русия, Украйна, Германия и Франция се присъедини и специалната представителка на ОССЕ – Талявини.

В паузата, Оланд и Меркел се срещнаха поотделно с Путин и Порошенко.

Малко преди това украинският президент бе обявил руските условия, поставени на срещата, за

„неприемливи“.

ТАСС първоначално съобщи, че лидерите на т. нар. Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) – Александър Захарченко и Игор Плотницки, отказват да подпишат документа, около който се обедини „нормандската четворка“, но след изявлението на Путин дойде новината, че Захарченко и Плотницки са склонили да го подпишат.

„Знаете, че бяхме на друго мнение, но не можехме да пренебрегнем позициите на държавните глави на Русия, Германия и Франция“, каза Плотницки.

Лидерът на ДНР Александър Захарченко определи споразумението като голяма победа за двете самозвани републики, тъй като им дава възможност за мирно развитие, съобщи АФП. Агенцията припомня, че сепаратистите и Контактната група водиха паралелни преговори в Минск с тези между Франсоа Оланд, Ангела Меркел, Владимир Путин и Петро Порошенко.