Данаил Глишев: Донбас гори

Данаил Глишев е репортер в Нова телевизия. Той е човекът, който през последните месеци е на най-горещите точки по света – отразява както кризата в Украйна, така и трагедията със сваления малайзийски самолет MH17. Професията не веднъж го прави пряк свидетел на днешните военни сблъсъци и конфликти. Говори френски, английски, полски и руски. През последните години е отразявал икономическата криза и изборите в Гърция, протестите на площад Таксим в Турция и е разработвал още редица репортажи на икономическа и политическа тематика, както в международен план, така и в България.

- През последните месеци два повода те изпратиха в Украйна - сваленият Боинг и военните сблъсъци. Какво видя при последното си посещение там - къде бяхте, с кого се срещнахте, успяват ли международните екипи да работят... и като цяло, променило ли се е нещо след последното ти ходене през март?

- Отзад напред. Донбас гори. С различна интензивност в областите на Луганск и Донецк се водят сражения между т.н. опълченци на „Народните републики” и силовите структури на Украйна, за краткост наричани от местните „силоваци”.

Ще Ви направи впечатление, че терминологията, като във всеки съвременен конфликтq се използва стриктно, почти педантично и от двете страни, но със своите специфики. Това е заради сложната картина на международни ангажименти, политически компромиси и често откровен натиск за спазване на формите, приемливи на европейско и световно ниво.

Така украинците пунктуално наричат зоната на боеве – „район на АТО” – превеждам: район на Антитерористичната операция. Войските им в района автоматично са „сили на АТО”, генералите им – „ръководители на АТО” и пр.

От другата страна, частите на „опълченците”, по украинската терминология -„сепаратистите”, а в неформалната блогосфера - „белогвардейците” или направо „уродите”, наричат правителството на Украйна: „Хунтата в Киев”, „фашистите” или „Афробандеровците”. Тази малко непривична за нас терминология пък е напълно приемлива за потребителите на руските медии.

Така промяната от март насам не е за добро, особено в източните части на страната. Ще припомня, след отцепването на Кримския полуостров, проруски настроените слоеве в Донбас, а и в Харков и Днепропетровск, но далеч не всички жители на Донецка и Луганска области, застанаха твърдо на позицията за федерализация на страната, дори чрез силово решение и с риск от широкомащабни бойни действия. Веднъж поели този риск, те буквално подпалиха страната си. За това казвам, че Донбас гори.

- Според теб как ще се отрази самолетната катастрофа на украинската криза - още повече ли ще се задълбочи или точно обратното - ще се окаже поводът, който ще ускори изхода от нея?

- Политици и дипломати, и не само в Европа, предпочитаха да смятат случващото се в Донбас, независимо дали това е „антитерористична операция” или „борба с бандеровците”, според разбиранията си, за локален проблем. Там, на края на картата на Стария континент има конфликт, но намесата на Брюксел, Москва, Вашингтон или ООН, заплашват крехкия баланс на енергийни и икономически интереси в глобално измерение.

Катастрофата на авиолайнера MH17 е проблем от съвсем друго естество за Международната общност. Това първи разбраха в Киев, след което президентът Порошенко буквално и отново, „терминологично” свърза двете. Свалянето на самолета за него, каза го още вечерта на катастрофата, е „терористичен акт”.

Промяна има и в мисленето на Европейския съюз. От Холандия се чуха гласове, че:”Украинската криза чука на вратите на Запада!”. Москва също бързо се ориентира в проблема и от пълното му отричане, пред очите на репортерите от цял Свят, се стигна до „сътрудничество” между „Народните републики” и международни експерти и предаването на телата на загиналите на гарата в Харков за независима експертиза.

Веднага след това обаче конфликтът ескалира, подпален от нова украинска атака и сега мястото на трагедията, районът, където падна малайския самолет, една ивица от градовете Шахтьорск до Торез, се превърна в поле на кървави боеве.

- А как гледат на това местните хора - каква е тяхната версия за трагедията?

- Хората в Донбас са основните потърпевши от конфликта. Те са без вода, без ток и по-лошото, под обстрел. Думата „Град”, названието на руска ракетна система за залпов огън, с която разполагат и използват и двете страни се превърна в най-краткото определение за кошмара, който хората там изживяват всекидневно.

По въпроса за трагедията със самолета, както и с проблемите на конфликта и мира, забелязвам известна промяна. Както за отделянето от Украйна, така и за причината за трагедията с лайнера, местните граждани постепенно достигат до някои истини, които в началото им убягваха. Може би и със спирането на Интернет в много райони на Донбас, а и с последните удари на силите на АТО, мисленето им се насочва към по-бързо достигане на мир и спокойствие.

- Докато отразявахте военните сблъсъци на Майдана, си разказвал, че хора буквално са умирали пред очите ви - какво видяхте и как се запазва самообладание, какво си казва човек в такъв момент?

- 19 февруари на Майдана в Киев е наистина жив спомен и незабравим ден за мен. Нищо не може да бъде сравнено с уличните боеве. Но в Куйбишевски район на Донецк попаднахме и под артилерийски обстрел. Сковава нервите. Лицата на хората се изпъват. Населението бяга панически, ругаейки войниците, които се опитват да отцепят зоната, в която падат мини и ракети.

Филмите могат да дадат картина, но не и особената, подлудяваща психиката атмосфера. Ремарк е описал чувствата на войници, под артилерийски огън. Питам се, кой ще опише чувствата на майки с деца под огъня. А самите деца свикват и на това. Родители, евакуиращи се от полуделия, обсаден град, ни споделиха, че малките заспиват дори под обстрел. Просто свикват.

- В подобна ситуация кое се оказва по-силно - журналистическият дълг или инстинкта за самосъхранение?

- Този въпрос ще оставя за разглеждане от СЕМ. Шегувам се. Работата си е работа, ако не сме там, няма да има материал.

- С какви човешки истории се сблъскахте там - разкажи ни тази, която най-силно те впечатли.

- Там наистина е място на човешки истории. „Хемингуейско” е, ако мога така да се изразя, "мая" за книги като тези на Джон Рид, Макгахан или Капушчински. Мога дълго да разказвам за шофьора на такси Юрий, родом от Якутск, Далечния север, който пише поезия, в която директно обвинява олигарсите, но и овчедушието на народа си, за войната. Цитира дълги пасажи от стиховете си в колата, докато кара.

Мога да поразсъждавам за местата на т.н. „копанки” – нелегалните мини, в които мъже с черни лица изкарват прехраната за семействата си в нечовешки условия. Странно защо тези места са старателно заобикаляни и от „опълченците”, и от т.н. „сили на АТО”. Дали наистина мафията не е по-силна от всички там?

А какво да Ви кажа за жената, която на гарата в Донецк, през сълзи, като видя камерата на оператора ми Деси Митов, ни попита: „Къде бяхте, европейци, като стреляха по децата ни?” Може би един ден ще намеря думите за тези истории. 

Данаил Глишев предостави специално за Vesti.bg кадри, заснети с личния му телефон през юли тази година по време на обстрела на гарата в Донецк :