Необходими бяха само няколко минути обаче, за да се прецени ефектът от публикуването им върху начина, по който хората получават новини.
Организацията "Уикилийкс" (WikiLeaks) публикува над 90 хил. документа на своя сайт, но за да си гарантира, че те ще привлекат внимание и ще получат широк отзвук, ги сподели първо с американския в. "Ню Йорк таймс", лондонския в. "Гардиън" и германското сп. "Шпигел".
Този епизод подчертава как интернет и социалните мрежи отреждат централни роли в журналистиката на групи, които допреди няколко години не съществуваха, и как традиционните медии все още играят ключова роля при анализирането и разпространяването на новините.
Той показва също как запазената марка на тези медии, въпреки техния помръкващ блясък в епохата на интернет, може да засили значението на новините във възприятията на хората според това какво място им е било отделено.
Въпросът е дали "Уикилийкс" е журналистика - термин, чиято гъвкавост бе изпробвана от организации, поместващи материали в блоговете и "Туитър", докато световната Мрежа заплашва финансирането на традиционните медии и отслабва контрола им върху публикуването на новини.
Не знам как да нарека това, което "Уикилийкс" прави, и не го казвам с пренебрежение, казва Пол Стайгър, главен редактор на организацията за разследваща журналистика "ПроПублика" и бивш отговорен редактор на "Уолстрийт джърнъл". По думите му това е ново явление.
И докато вестници като "Ню Йорк таймс" се придържат към исторически жалони от рода на "всички новини, които стават за публикуване" и съобщават вестите "без страх или пристрастие", основателят на "Уикилийкс" Джулиън Асанж заяви за "Шпигел": "Изпитвам удоволствие
да помагам на уязвимите и да мачкам негодниците
Сайтът му публикува хиляди документи от източници, които според организацията разобличават корпоративната и правителствената корупция.
Тя помести видеоклип на американска хеликоптерна атака в Ирак през 2007 г., в която бяха убити около десет души, включително двама журналисти от Ройтерс.
"Уикилийкс" изрази ясно мнението си, като нарече нападението "косвено убийство". Заради това видео сайтът обра толкова критики, колкото и САЩ за самата атака.
Някои обвиниха организацията, че е монтирала кадрите избирателно, за да подсили гледната си точка, макар че, честно казано, традиционните медии търпят подобни обвинения от столетия.
В последния случай "Уикилийкс" привлече внимание към афганистанските документи, като ограничи първоначалното им разпространение до традиционните средства за информация, които, макар и да не се радват на всеобщо доверие, са световноизвестни с качеството на журналистиката си.
Решението им да подхванат темата с документите гарантира,
че тяхното въздействие ще се усети по целия свят, въпреки че според мнозина наблюдатели в тях няма почти нищо ново.
Броени минути след публикуването им, линкове към материалите се появиха в "Туитър", блогърите започнаха дискусии по тях, а новинарските сайтове препредадоха историите.
Колкото по-важно и по-голямо е изтичането на информация, толкова по-малък е шансът то да бъде отразено както трябва, ако бъде обнародвано незабавно и за всички, заяви на пресконференция в понеделник в Лондон слабият 39-годишен мъж с дълга побеляла коса.
"Уикилийкс" сподели материала с традиционните вестници месец преди публикацията, като им даде време да проучат документите.
Асанж няма дом и отсяда при приятели по света. Неговата мрежа по думите му включва 800 временни доброволци и 10 хил. "поддръжници".
"Уикилийкс" разчита на сървъри в няколко държави, чието законодателство осигурява по-голяма защита на разкритията на организацията, съобщи "Ню Йорк таймс". Страницата на "Уикилийкс" в "Туитър" посочва местоположението й като "навсякъде".
Според статия, излязла през юни в "Ню Йоркър", австралиецът Асанж и колегите му
използват кодирани комуникации и подозират, че са следени
В известен смисъл "Уикилийкс" разбива на пух и прах традиционните начини за правене на новини.
Експертите по журналистика наричат това "краудсорсинг" - да използваш мрежа от хора, които се ровят в документи, вместо да разчиташ на самотен разследващ репортер, който се среща с "Дълбокото гърло" на някой паркинг.
В този случай "Уикилийкс" ангажира мрежата си със сортиране на документите, но нае по същество "Ню Йорк таймс", "Гардиън" и "Шпигел" като отдели за сверяване на фактите и гаранти на качеството на информацията - форма на сътрудничество, която не се бе случвала преди появата на интернет.
Ако "Уикилийкс" беше поместила сама целия материал, до който се беше добрала, щяха да я обвинят в пълна безотговорност, смята Едуард Васерман, професор по медийна етика в университета "Вашингтон и Лий" в Лексингтън, щата Вирджиния.
"Тогава организацията в никакъв случай нямаше да придобие такава известност и да получи сегашната публичност."
Източник: Ройтерс, превод: БТА
Последвайте ни
