Докато външният свят определи какъв да бъде отговорът на кървавата атака на либийския лидер Муамар Кадафи срещу обществения бунт, всичко в страната може да приключи.
Настъплението на по-добре въоръжените сили на Кадафи (които, както изглежда, нямат пощада към цивилни, докато щурмуват градовете на бунтовниците) изпревари бавното темпо на колебливите инициативи, обсъждани от европейски, американски и арабски лидери.
Призивът на Арабската лига към ООН да наложи забранена за полети зона, за да подкрепи бунта, бе приветстван от Франция, която се очерта като лидер в подкрепата за бунтовниците и ще бъде домакин на среща на външните министри от Г-8 в Париж днес.
Но други страни, особено САЩ и членки на ЕС като Германия, остават
много предпазливи по отношение на военната намеса.
Все още не е насрочено нито едно заседание на Съвета за сигурност на ООН, въпреки бързото развитие на събитията в Либия. "Международната общност се мотае – заявява Саад Джебар, лондонски адвокат и експерт по Либия. - Дипломацията е много бавна. Трябва да се действа бързо, преди тези хора да бъдат елиминирани от силите на Кадафи".
Международната общност трябва да действа сега не само за да защити Бенгази от нападение, но и заради евентуалните последици за останалия свят, ако на Кадафи му бъде позволено да продължи да бъде лидер на Либия, заяви Джеф Портър, американски консултант по политически рискове, който е специалист по въпросите на Северна Африка.
След сравнително мирното и бързо сваляне на арабските управници в Египет и Тунис, безпорядъкът в Либия може да убеди други авторитарни лидери, които се изправят пред безредици - от Йемен до Бахрейн, че
най-добрата противоотрова на бунта е насилието.
"Ако позволят на Кадафи да спечели, това ще окуражи други арабски деспотични режими да използват брутална сила срещу народа си, за да потушат бунтове - отбелязва Джебар. - Това ще заличи постиженията на народната сила, чиито изблик видяхме в Египет и Тунис. Това е много лош сигнал към другите опозиционни движения".
Причините за забавянето са различни. Западните правителства твърдят, че не познават опонентите на Кадафи. С този довод разногласията в Либия бяха потъпквани в продължение на повече от 40 години. А кампаниите в Ирак и Афганистан им показаха рисковете от една евентуална война в Либия, като загуби в жива сила и провокиране на гнева на мюсюлманите.
"Прагът за участие в Либия е по-висок, отколкото в други страни като Босна, заради усещането, че войната в Ирак е била лоша, неразумна и нелегитимна - казва Филип Робинс, лектор в Оксфордския университет. - Това е голямо нещастие за либийския народ, защото всеки нов случай се преценява според предишния".
Според Робинс разрастването на арабските размирици през последните три месеца от Северна Африка до Персийския залив, където богатите на петрол властници са важни съюзници на Запада срещу Иран и "Ал Кайда",
може би са смекчили ентусиазма на Запада да подкрепи бунта.
"Персийският залив е особено важен заради Иран и петролните полета - казва той. - Тези два въпроса промениха американската позиция - от инстинктивна подкрепа на демонстрантите към по-голяма предпазливост за всяка промяна в Персийския залив."
Въпреки че се противопоставя на Кадафи, американската администрация може безгласно да приветства факта, че прагът за революция сега може да е по-висок в Бахрейн, Йемен или дори Саудитска Арабия, отколкото в Египет и Тунис. Тя не би желала обаче да види как блокчетата домино падат за арабските съюзници от Персийския залив, където залозите са високи.
Обстановката за бунтове и революция, която видяхме в Тунис и Египет, може би е към края си, казва Робинс.
Има натиск върху западните правителства да се намесят. Признак за това са засилващите се обществени симпатии за бунта срещу Кадафи и появата на доказателства за страданията на цивилни, например в държания до неотдавна от бунтовници град Зауия, което напомни на европейците за събитията, довели до намеса в Босна.
"Либийският народ се нуждае от помощ. Ние сме в опасност.
Изтокът е в опасност", заявява в емоционален призив Абдел Хади Омар, цивилен доброволец в бунтовническите сили в град Адждабия.
"Либийският народ не може да се справи с оръжията на Кадафи. Имаме хора, но нямаме средства", казва той.
Експертът по Либия Джебар поставя под въпрос колебанието на западните лидери, които настояваха, че за всяка интервенция трябва да има широк консенсус: "Либийците се надигнаха, налице е колективен консенсус и народът настоява за свобода и демокрация. Това трябва да са достатъчно големи основания, които да им помогнат да се спасят".
С рядкото проявление на единна решителност от Арабската лига, която временно прекрати членството на Либия и осъди сериозните престъпления на Кадафи, което го лиши от легитимност, за Вашингтон и съюзниците му ще бъде по-трудно да твърдят, че призивите за военна интервенция нямат широка подкрепа в региона.
Други съображения за по-голямата подкрепа за подпомагане на бунтовниците, могат да бъдат
рисковете от гражданска война,
която би довела до анархия и масовото емигриране на бежанци към Средиземноморието. Западните правителства няма да искат отново да се занимават с Кадафи, ако той запази контрола върху либийския петрол.
"Разделянето на страната е по-вероятният вариант, отколкото пълна победа за Кадафи", казва Робинс, който се съмнява, че силите на Кадафи ще си върнат Бенгази. Най-много Кадафи да се върне към ерата на международни санкции след Локърби. Либия ще бъде изолирана и ще се превърне в страна парий като Сърбия през 1990 г.
"Ако Кадафи не си върне Бенгази, ще продължи да бъде военен диктатор и ще позволи на страната си да затъне в гражданска война като Сомалия. Ще има две Либии или една хаотична Либия", казва Джебар.
