Турция реши да затвори всичките си гранични пунктове със Сирия

Турция е взела решение да затвори временно всичките си гранични пунктове със Сирия заради интензивните боеве в тази страна, съобщиха турските медии.

Решението беше обявено от министъра за границите и търговията Хаяти Язъджъ и влиза в сила от днес.

Няма да бъдат извършвани преминавания на границата от камиони нито от Турция за Сирия, нито от Сирия за Турция. При преминаване към трета страна обаче ще бъдат издавани разрешения, съобщава турската частна телевизия НТВ.

На сирийските бежанци ще им бъде позволено да преминават през границата. В същото време на турските граждани няма да се позволява да влизат в Сирия, предаде Би Би Си.

По дългата 900 км граница със Сирия има 13 гранични пункта.

С изключение на пунктовете Джилвегьозю в окръг Хатай, Йонджюпънар в окръг Килис и Каркамъш в окръг Газиантеп, останалите пунктове де факто бяха затворени и преди.

Тази стъпка на Турция бе предшествана от завладяването на няколко гранични пункта на границата с Турция от сирийските бунтовници, посочва Ройтерс.

Преминаването на границата беше станало изключително опасно за шофьорите на камиони, осъществяващи търговията между двете държави. Те бяха изправени пред постоянна заплаха да станат обект на нападения или да попаднат в престрелка между враждуващите сирийски страни, отбелязва още агенцията.

Турски медии съобщиха още, че армията е изпратила в района на сирийската граница

специални военни екипи, обучени да действат при нападения с химическо оръжие.

Това се случва, след като Сирия предупреди, че може да използва подобни оръжия срещу външни сили.

Според информационната агенция "Доган", която не посочва източниците си, екипът, който преди това е бил базиран в Западна Турция, е бил прехвърлен в Коня в Централна Турция преди два месеца и една част от него сега е заминала за района на сирийската граница.

Междувременно вчера Върховният комисариат на ООН за бежанците обяви, че над 10 хил. иракски бежанци в Сирия са

избягали обратно в родината си

от миналата сряда насам заради нарасналото насилие.

"Мнозина от тях споделиха опасенията си за сигурността си в Ирак, но посочиха, че нямат избор предвид ситуацията в Сирия", съобщи агенцията на ООН. Иракското правителство помага за завръщането на иракските бежанци с изпращане на самолети, а Върховният комисариат на ООН за бежанците им предоставя допълнителни транспортни средства за репатрирането им. От началото на годината над 13 хил. иракчани са напуснали Сирия и повечето са се върнали в Ирак.

Освен това продължава да расте броят на сирийски бежанци в съседни държави. Към 18 юли те бяха 120 хил. души, а сега са

близо 150 хил.

В Ливан вече има най-малко 30 хил. сирийски бежанци, в Йордания - 36 хил., в Турция - 44 хил. В Ирак също има голям брой сирийски бежанци.

Ирак обяви, че ще издигне палаткови лагери по границата си със Сирия за приемане на бежанци оттам, предаде ИТАР-ТАСС. Иракските власти ще отпуснат над 40 млн. долара за оказване на помощ и подкрепа на пребиваващите в Ирак сирийски бежанци, както и за иракчаните, които са живеели в Сирия, но са били принудени да я напуснат заради ескалацията на конфликта. В понеделник иракският премиер Нури ал Малики нареди да бъде отворена границата за приемане на бежанци от Сирия.

Според бившия командващ британските сили в Афганистан полковник Ричард Кемп въоръжените сили на

САЩ и Великобритания обсъждат възможностите за пряка военна намеса в Сирия,

макар в момента Лондон и Вашингтон официално да изключват такава възможност.

Полковник Кемп е сред авторите на доклад, разпространен днес от един от най-влиятелните центрове за военни анализи във Великобритания - Кралският институт на обединените въоръжени сили, според който Западът може да предприеме военна интервенция в Сирия.

Кемп подчерта, че докато Русия и Китай в Съвета за сигурност на ООН остават категорично против използването на военна сила срещу Сирия, интервенция няма да има, но западните войски може да бъдат поканени от правителство на опозицията, след като тя обяви, че е новата власт в Сирия.

Според доклада външната намеса в Сирия става все по-вероятна, макар западните държави да се опитват да избегнат такова развитие. Тези мерки се предприемат главно заради опасенията, че сирийското химическо оръжие може да попадне в ръцете на екстремистки групировки.

Израел вече обяви, че ще реагира незабавно и възможно най-сурово в случай, че сирийско химическо оръжие бъде предадено на ливанската групировка "Хизбула".

Такъв акт бил бил повод за война, червена линия, която не бива да се преминава, това е посланието, което отправихме към европейските, американците, ООН и Русия, добави израелският външен министър Авигор Либерман.

Междувременно половината от 300-те наблюдатели на ООН в Сирия напуснаха страната след решение да бъде намалена наполовина числеността на мисията, заяви наблюдател, базиран в Дамаск, без да уточни кой е взел решението.

300-те невъоръжени военни наблюдатели, придружени от стотина цивилни експерти, бяха разположени в Сирия през април, за да наблюдават как се спазва договореното по онова време споразумение за прекратяване на огъня. То така и не беше спазено.