Шебер-шебер!
Бейт-бейт!
Дар-дар!
Зенга-зенга!
Ако това не ви говори нищо, вероятно не сте от онези пет милиона души, които са гледали как Кадафи пее като рапър в "Ютюб" (вижте в youtube.com),
нито от останалите не знам колко милиона, които се сещат, че тези думи
идват от една негова истерична реч от началото на бунтовете в Либия.
На
22 февруари вечерта, заметнат с одеяло от камилска вълна (на което
либийците викат джерд), Кадафи се изправи пред входа на бившата си
резиденция, бомбардирана навремето от Рейгън. С почти фалцетен патос и
размахване на юмруци обясни как ще прочисти страната от плъховете. Кьоше
по кьоше, къща по къща, сокак по сокак, крещеше той на диалект, така че
да го разбират и най-простите либийци.
Без да вдява нищо обаче,
един чужденец, на когото тези думи, както и цялото поведение на Кадафи
се сторили особено забавни, взе, че направи монтаж на полковника върху
музиката от парчето "Хей, бейби" на рапъра Питбул. Така се появи
интернет хитът "Зенга-зенга".
Произведението почти бе обявено за
химн на революцията, но после се разбра, че този чуждестранен автор носи
библейското име Ной и е родом от Тел Авив.
Машината за конспиративни
теории в Либия веднага се включи на пълни обороти и цялата работа бе
обявена за целенасочен заговор. Сами познайте на кого. На "Мосад",
естествено. Любим етюд на либийските сценаристи и режисьор постановчици.
А джамахирийският театър на абсурда, както знаете, е много продуктивен.
От известно време поставя представления всеки ден, и то на голяма
сцена.
В понеделник целият свят плюс малка група либийски
дипломати от посолството в Прага обявиха режима на Кадафи за окончателно
паднал.
Информациите, че бунтовниците контролират 95% от либийската
столица, убили са един от синовете на Кадафи и държат други двама под
арест, явно много бяха окуражили въпросните дипломати в Чехия.
Най-накрая те решиха, че е дошло време да скъсат портретите на
диктатора.
Това става в понеделник, 22 август, точно шест месеца
от началото на така наречената революция в Либия. Добре, ама няколко
часа по-късно филията се обръща. И то все едно с мармалада върху новия
килим на посолството.
Защото се оказва, че всички са подведени. Не
само либийците в Прага, но и останалият свят. Бунтовниците били взели
само 15-20% от територията, синът на Кадафи, по-жив отвсякога лично
предвожда танкова дивизия срещу опозиционерите, другият избягал от
ареста, а третият въобще не бил хващан.
Дали не избързахме?
Вероятно това са си помислили клетите либийски дипломати. Както и
повечето хора, които наблюдават по телевизията какво става в
джамахирията.
Обикновено дезинформацията е едно от най-големите
оръжия по време на война. Но очевидно в Либия става дума не за
дезинформиране, а за безогледно лъготене.
И то от всички възможни
посоки. Не сме очаквали честност от представителите на режима, но явно
светът сериозно трябва да се съмнява във всичко, което идва като
информация и от страна на революционерите.
... Ако въобще на Кадафи може да му се вярва и за една дума, то това е, че няма да си тръгне просто ей така.
Новините
за неговото почти сигурно бягство към Венецуела отстъпиха място на тези
за евентуалното му отпътуване за Беларус, после към ЮАР и сега вече
едва ли някой им се връзва. Както и на приказките, че е болен, включен
на командно дишане и че едва ли ще доживее и седмица.
Някой пуска
тези слухове сигурно с надеждата, че може да накара обикновените хора в
тази страна да не се страхуват повече. Но либийците живеят в страх и
постоянна дезинформация, откакто Кадафи ги управлява вече четиридесет и
две години. Те са свикнали и затова може би само чуждестранните медии се
въодушевяват от поредната бомбастична небивалица.
Самите ние в
България почти десетилетие бяхме подложени на безбройните манипулации на
режима. И за съжаление нерядко им вярвахме.
Покрай историята с
медицинските сестри либийците ни играеха какви ли не театри. В част от
представлението участваше самият Кадафи. Синовете му, дъщеря му, въобще
всички играеха роли.
В някои от сценките дори имаше абсурдни ситуации
като например българските медицински сестри, затворени в клетка в залата
на съда в Бенгази, а до тях друга клетка, в която са окошарени
мъчителите. После офицерите твърдяха, че и те са били измъчвани.
А пък
шефът на Апелативния съд, който на два пъти осъди сестрите, бе избран от
Сейф ал Ислам за правосъден министър. После сложи подписа си и под
тяхното освобождаване, а сега като лидер на бунтовниците твърди, че
сестрите са били използвани от Кадафи...
Въпросът
е кога завесата на този театър ще се спусне окончателно. Защото това,
което всеки ден наблюдаваме в Либия, освен че е с перфектен мизансцен,
хор в миманса, оркестрина и всички останали екстри, всъщност е доста
кърваво шоу. Умират истински хора. Заради някаква неясна война с
елементи на рап и чалга едновременно.
И можем ли въобще да вярваме на това, което ни показват по телевизията от Либия?...
Пълният текст на статията на Георги Милков четете в 24chasa.bg
Източник:
ЕПА/БГНЕС
