Омбудсманът: Проблемът с КТБ не е финансов, а политически

П роблемът с КТБ не е нито финансов, не е нито банков. Той е единствено и изцяло политически и може да бъде решен от политиците. 

Това заяви омбудсманът Константин Пенчев за БНР в коментар за ситуацията около поставената под специален надзор Корпоративна търговска банка. 

По думите му през годините БНБ не е упражнявала никакъв контрол.

"При първата спънка, след кризата 1996-1997 г., когато беше сменено цялото законодателство, не само, че контрол не е указван, а БНБ абдикира. Тя не желае да вземе никакви мерки по отношение на КТБ", категоричен е Пенчев.

В последните дни вложители в банката изразиха недоверието си в действията на БНБ. Те дори излязоха на мирен протест и поискаха КТБ да отвори врати и да получат спестяванията си.

"Не съм чул една партия, която иска да участва на изборите, да ми обясни като избирател какво ще прави с казуса КТБ. Искам това да чуя преди изборите, защото казусът КТБ не е частен случай. Това е опасен симптом на тежкоболната политическа система. Той е трупан 25 години, защото вътре са политиците, властта с парите, с медиите. Сега казват това не е наш проблем, има БНБ, има квестори", посочи още омбудсманът.

Според Пенчев действията на БНБ са в противовес на закона за кредитните институции.

"Банката под особен надзор не е селската бакалия, в която влиза ревизори слага табелата и не работи. Това е банка, която е застрашена да стане неплатежоспособна. Затова БНБ вкарва квестори и пише програма как тази банка да работи, не да спре", категоричен бе Пенчев.

"БНБ трябва да реши банката да оперира и да работи. Всеки ден трябва ръководството на БНБ да излиза и да съобщава на хората какво са направили. Не само че няма да научим истината за КТБ, но продължават да ни предлагат неиздържани от законова гледна точка версии, че няма законова възможност, че особеният надзор означава 6 месеца заключена банка. Не, не значи това,

прочетете закона, господа банкери,

или си уволнете юристите и назначете нови. Но да пишат писма до ЕК. Кого заблуждавате?", запита омбудсманът.

Очаква се Експертният консултативен съвет при национално представените синдикални и работодателски организации да предложи виждане за изхода от кризата с КТБ. Това обясни бившият председател на Сметната палата Валери Димитров, цитиран от БНР.

Той е категоричен, че фалирането на банката е крайно решение.

"За съжаление това решение беше предвидено в специалния закон за преструктуриране на КТБ, който предопредели съдбата на банката. Изключително кретенско решение. А тя може да бъде оздравена бързо, като спасяването ѝ с частни пари е първа задължителна опция, което означава - от сегашни акционери, от други акционери, поканени от БНБ, от Фонда за гарантиране на влоговете или от други банки", посочи още той.

"Банките се спасяват първо с частни пари и след това, ако се изчерпят тези възможности за оздравяване, ако няма желаещи да осигурят капиталова ликвидност, тогава като спасител от последна инстанция се намесва държавата", подчерта Димитров.

Той бе категоричен, че не вижда никакви опити за спасяване на КТБ.

"Напротив, предлага се тя да отиде във фалит и то не по реда на закона. Когато са в затруднение банките, трябва да се действа бързо, за да се осигури достъп на вложителите до парите им. Фалирали банки в САЩ се спасяват до месец. Това е в духа и на разпоредбите на новата европейска директива. Безспорно е, че трябва да се оцени ликвидният недостиг. Но това трябва да се прави от банкери и надзорници, а не от одитори. С всеки ден забавяне

състоянието на банката се влошава и не е изключено до октомври да фалира",

подчерта Димитров.

"Не мога да преценя защо на ПИБ беше предоставен депозит от държавата, но банковата паника беше спряна и това беше разумно решение. Не виждам обаче подобни мерки за КТБ. Такъв закон пак ще се появи след известно време, когато изтече времето на специалния надзор и бъдат пропуснати възможностите банката да се оздрави с частни пари", заключи бившият шеф на Сметната палата.