В извънредно положение: Близо 29 000 души са намерили работа

28 623 души са намерили работа по време на обявеното във връзка с пандемията от COVID-19 извънредно положение (13 март -13 май 2020 г.). 

Само за последния работен ден на пазара на труда са устроени 1 200 безработни, показват данни на Агенцията по заетостта, цитирани от Министерството на труда и социалната политика.

Сачева: Работим по допълнителна мярка в размер на около 150 млн. лв.

Близо половината от лицата - над 46%, са започнали работа в сферата на преработващата промишленост. 
Назначените в сектора на търговията и ремонта на автомобили и мотоциклети са близо 22 на сто от регистрираните в Бюрата по труда по време на извънредното положение. Над 9% са се устроили на работа в транспортния сектор. 

Новозаети има и в строителството, хотелиерство и ресторантьорство, както и в образованието.

"Ще умрем от глад, ако тази ситуация продължи"

От НСИ пък отчитат увеличение на общите доходи на българските домакинства на годишна база през първото тримесечие на 2020 г. Проучване сочи, че те са двойно повече отколкото потребителските разходи.

Общият доход средно на лице от домакинство нараства през периода януари - март 2020 година с 12,7% спрямо същото тримесечие на 2019 г., достигайки 1712 лева, като в същото време общите разходи се увеличават с 5,9% до 1486 лева.

Предложение: Допълнителен платен отпуск за родителите и по-голямо обезщетение за безработните

Най-висок относителен дял през първото тримесечие на годината имат доходите от работна заплата (58,5%), следвани от доходите от пенсии (27,7%) и тези от самостоятелна заетост (5,6%). Спрямо първото тримесечие на 2019 г. относителният дял на дохода от работна заплата се увеличава с 0,9 процентни пункта, делът на доходите от социални обезщетения и помощи - с 0,5 процентни пункта, докато делът на тези от пенсии, социални плащания и помощи намалява с 0,2 пункта, а от самостоятелна заетост - с 0,8 на сто.

В номинално изражение доходите от работна заплата нарастват през първото тримесечие на годината до 1002 от 874 лева година по-рано (скок с цели 14,6%), доходите от пенсии се увеличават до 473 от 424 лева (повишение с 11,6%), тези от самостоятелна заетост остават без промяна на ниво от 96 лева, а доходите от социални обезщетения и помощи нараства от 35 на 50 лева (повишение с 42,2%).

В същото време общите разходи средно на лице от домакинство се увеличават през периода януари - март 2020 година с 5,9% спрямо година по-рано, достигайки 1486 лева.

Най-голям относителен дял през първото тримесечие заемат разходите за храна (31,0%), следвани от тези за жилище (17,4%), за данъци и социални осигуровки (14,7%) и за транспорт и съобщения (11,6%).

Относителният дял на разходите за храна и безалкохолни напитки нараства с 0,8 процентни пункта спрямо първите три месеца на 2019 г., делът на разходите за здравеопазване - с 0,9 процентни пункта, а на разходите за данъци и социални осигуровки - с 0,7, докато относителният дял на разходите, свързани с жилището намалява с 0,8 процентни пункта.

Банов: Първите мерки са за най-нуждаещите се

Спрямо година по-рано разходите за храна и безалкохолни напитки като абсолютна стойност нарастват с 9,0% (от 423 на 461 лева), за алкохолни напитки и цигари - с 11,6% (до 65 от 59 лева), за облекло и обувки намаляват със 17,3% (до 35 от 42 лева), за здравеопазване се увеличават с 20,7% (до 102 от 84 лева година по-рано), а тези за жилище (за вода, електроенергия, отопление, обзавеждане и поддържане на дома) се увеличават с 1,3% (от 255 на 258 лева).  Увеличение с 1,0% има и при разходите за транспорт и съобщения (от 170 на 172 лева), докато разходите за свободно време, културен отдих и образование намаляват с 5,2% (до 47 от 49 лева), а за данъци и социални осигуровки се увеличават с 11,8% (от 196 на 219 лева).

Рязко влошаване на бизнесклимата в България

Според НСИ през първото тримесечие на годината няма съществена промяна в потреблението на основни хранителни продукти средно на лице от домакинството спрямо същия период на 2019 година, като известно увеличение е отчетено в потреблението на зеленчуци (от 10,9 на 11,9 кг), на яйца (от 37 на 39 броя), на плодове (от 11,1 на 11,7 кг) и на прясно мляко (от 4,1 на 4,4 кг). Намалява консумацията на хляб и тестени изделия от 21,0 на 20,5 килограма, като бе промяна остава потреблението на сирене, зрял фасул, картофи и захар.