Кога икономическата криза от ковид-19 ще удари България

В България икономическата криза, породена от пандемията от коронавирус, ще се почувства от есента нататък. Това заяви в интервю за БГНЕС финансистът Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите.

Повечето страни от Европейския съюз, включително България бяха ударени от коронавируса почти по едно и също време, но у нас последиците в икономически план ще се проявят най-вероятно отложени във времето.

„Факт е, че в България ефектът на кризата не се усеща толкова много. Проявяват се лаговете – 6-7 месеца – спрямо това, което се случва в Западна Европа“, смята Дацов.

Защо Швеция избра различен път в битката с коронавируса

Финансистът припомни последната прогноза на Международния валутен фонд от средата на тази седмица, където очакванията за глобален икономически растеж са влошени с 30%.

Любомир Дацов смята, че в момента капацитетът на Европа е много по-запазен в сравнение с предходната финансова криза от 2007-2008 г., като изключим южните европейски страни, които имат сериозни приходи от туризма – Италия, Испания, Португалия и др.

Ако сравним ситуацията от 2007-2008 г. с днешната, основната разлика е в това, че отговорът тогава беше некоординиран, а сега с всички недостатъци и забавяния, които имат отделните мерки и реакции на страните-членки, правителствата действат много по-целенасочено и масирано.

В Германия се задава вълна от фалити през август

„Това съответно може да доведе и до по-малки поражения в икономиката. Естествено тук всичко зависи и от това дали през есента или по-късно през тази година ще имаме втора и трета вълна на пандемията и съответно ново блокиране на стопанския живот“, уточни Дацов.

Той оценява като положителен предложения от Европейската комисия план за финансова помощ, въпреки критиките, които се чуха в частта за начина на финансиране.

„Днес публичните финанси са много по-стабилни, отколкото през 2007-2008 г. Това ни позволява да не изпадаме в ситуация като тогавашната, когато няколко държави влязоха в дългови кризи заради състоянието на публичните си финанси”, посочи Дацов.

Основният проблем за повечето страни от ЕС е, че тази криза, освен със странния си медицински характер, може да прерасне в дългова, предупреди финансистът, макар че механизмът, който се предлага за финансиране на възстановяването от Европейската комисия, значително да намалява този риск.

"Херитидж": Икономическата свобода в България се подобрява

Дори да се наложи България да поеме нов дълг за справяне с очакваните проблеми, страната ни едва ли я чака дългова криза, счита Дацов.

„Стабилността на публичните финанси е гарантирана и само много неразумна и глупава политика продължително време, а не в рамките на една или две години, би извадила България от тази комфортна позиция. България е с предимство пред повечето държави”.

Все пак в България като че ли не си даваме ясна представа за дълбочината на предстоящата криза. Нямаме адекватни прогнози, според които да се ориентираме какво правим. Една голяма част от хората ще трябва да се спасяват сами, предупреди финансистът.

Едно от големите постижения през изминалите 15 години е интегрирането на българската индустрия в глобалните вериги за доставки. Коронакризата обаче удари тази система от връзки. В самия им център – Германия и Франция, които са водещите икономики на еврозоната – се сблъскват със сериозни трудности.

Икономистите в Берлин говорят, че положението ще бъде толкова тежко, колкото през 1949 г., когато Федералната република излизаше от руините на Втората световна война. За Франция се очаква безработица от 15%, която заплашва самото съществуване на националната промишленост. Сложното положение в тези две европейски държави няма как да не се отрази на българския износ, който традиционно е свързан с ЕС - между 50 и 60 на сто от целия експорт на продукция се реализира там.

Горанов: Голям пробив е идеята на ЕК за издаване на общ дълг

Паралелно с това коронакризата отвори една голяма дискусия в европейските бизнес и политически среди относно връщането на производства от Азия в Европа, по-близо до центровете на потребление.

Любомир Дацов е по-скоро песимист в това отношение. Той смята, че в България нямаме достатъчно свободна квалифицирана работна ръка, която да поеме такива производства, свързани с така наречената Икономика 4.0

Отделно от това този процес няма да е толкова бърз, защото големите компании вече са направили своите инвестиции и едва ли ще бързат да се откажат от тях, докато не си възвърнат вложеното. А има и голяма доза геополитическо говорене. Много западни държави осъзнаха, че Китай се е превърнал в твърде голяма икономическа сила и това създава притеснения.