М ного хора се притесняват, че ваксините срещу коронавируса са създадени твърде бързо, за да бъдат тествани както трябва и това крие рискове за здравето на ваксинираните.
Как създадоха ваксините толкова бързо? Отговорът, колкото и тривиално да звучи, е, с много пари. Сума, която няма прецедент в историята на медицината – над 100 млрд. долара само през тази и миналата година, по данни на IQVIA.
След като пандемията влезе в богатите страни – САЩ и Западна Европа, правителствата им дадоха картбланш за на практика неограничено финансиране на компаниите, разработващи ваксини срещу COVID-19. Освен това предварителните договори гарантираха пазари и продажби за милиарди долари на производителите.
Истината за ваксините срещу COVID-19 и страничните ефекти
Оттук нататък разработването на ваксините срещу коронавируса не страдаше от обичайните пречки и проблеми, които обикновено разтеглят процеса в продължение на години.
Отделните фази на проучване и разработване се случваха едновременно. Обикновено те се провеждат една след друга, като след всяка се отделя време за анализ. Ако резултатите не са обещаващи, целият процес почва отначало.
Сега, компаниите, които първи създадоха прототипи на ваксини започнаха да тестват препаратите веднага сред огромни извадки от доброволци. Нещо, което по принцип е изключително скъпо и за това обикновено се разтегля във времето, като се прави с по-малко хора.
Допълнителните странични ефекти, за които научаваме след старта на масовата ваксинация, не са някакви скрити дефекти заради бързото разработване на ваксините. Просто тестовете в контролирана среда, колкото и да е голяма извадката от пациенти, никога не дават пълна информация.
Защо ваксинирани боледуват от COVID-19 и как работи имунитетът
Ето защо след пускането на всеки медицински продукт на пазара винаги наяве излизат нови странични ефекти. С COVID ваксините това се случва по-бързо, тъй като те се прилагат под безпрецедентен контрол и цялата информация за тях веднага става публично достояние. Често дори преди да е потвърдена от независими експерти и здравните власти, каквато е практиката, за да се гарантира достоверност.
Тоест много от данните за заболявания и усложнения след ваксиниране, нямат нищо общо със самите ваксини.
Единственото друго заболяване, за разработването на ваксини, за което е имало подобно неограничено финансиране, е СПИН.
За него все още няма ваксини поради две причини – едната е честотата, с която мутира вирусът на СПИН. Тя е много по-висока от тази при коронавируса. Другата причина е, че СПИН атакува клетките на имунната система. Тоест точно тези клетки, които тялото трябва да произведе с помощта на евентуална ваксина.
ЕК: Страните в ЕС сами ще решават за реваксинация
Друг пример е грипът, който си остава една от най-смъртоносните и заразни болести на нашето съвремие, век след като предизвиква една от най-унищожителните пандемии в човешката история.
Ваксини срещу грип има и те са ефективни. Но и тук става въпрос за пари. Всяка година се разработват ваксини срещу четирите основни очаквани грипни вируса. Само че има още стотици, за които по чисто финансови причини не се правят ваксини.
Всъщност това е на път да се промени, тъй като в момента учените работят над ваксина, която ще третира протеин, срещан при повечето грипни вируси. Финансирането обаче е ограничено, включително и защото огромен обем от средства са насочени към противодействието на коронавируса. Така че разработването на универсална противогрипна ваксина ще отнеме повече време.
Друг пример е ебола. Докато смъртоносната хеморагична треска засягаше само бедните държави в Западна Африка, ваксина нямаше. Това много бързо се промени след като през втората половина на 2014 г. бяха регистрирани единични случаи на ебола в САЩ и ЕС. В края на 2016 г. Световната здравна организация обяви, че вече има ваксина срещу заболяването.
Разработването и тестването на препарата на практика отне по-малко от 2 години.
А финансовият ресурс, насочен към COVID ваксините е многократно по-голям.
