П рез тази година Европейският парламент призова на два пъти газопроводът „Южен поток“ да не бъде изграждан. Сходна позиция прие и НАТО, а Европейската комисия настоя двустранните споразумения между държавите от ЕС, включени в проекта, и Москва, да бъдат предоговорени.
На 17 април ЕП прие решение с призив „Южен поток“ да не бъде изграждан, както и да бъдат потърсени други източници на газови доставки за ЕС. Документът бе гласуван с 437 гласа „за“, 49 против и 85 въздържали се и призовава за преразглеждане на всички споразумения с Русия с оглед на евентуалното преустановяване на тяхното действие.
EП подчерта спешната необходимост от силна обща политика за енергийна сигурност за намаляването на зависимостта на ЕС от руски нефт и газ, включително с разнообразяването на енергийните доставки, за пълно прилагане на третия енергиен пакет и за възможност временно да бъде спрян вносът на газ, когато е необходимо. В мотивите се отчитаха действията на руската страна в Крим, Източна Украйна, Грузия, Абхазия и Южна Осетия, в нарушение на основните норми и принципи на международното право, както и повишаването на цената за доставките на газ за украинските клиенти.
На 28 май председателят на ЕК Жозе Барозу заяви, че от гледна точка на комисията споразуменията, сключени от България за проекта „Южен поток“, са в противоречие с европейското законодателство и че ЕК ще се намеси. Той посочи, че ЕК „не се шегува“ и че е изключително важно ЕС да остане единен по въпросите за енергийната сигурност. По неговите думи в този случай се застрашава енергийната сигурност на България и на Европа, ако правилата на ЕС за изграждане и действие на газопровода не бъдат спазени. Барозу поясни, че споразуменията, сключени от България по проекта, са в противоречие с европейското законодателство.
В същия ден тогавашният генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен коментира, че „Южен поток“ би задълбочил зависимостта от Русия и би подкопал всички други по-рационални проекти за разнообразяване на източниците в Югоизточна Европа. „Ако например България, Румъния, Гърция, Кипър и Хърватия разработят техни проекти на своя територия и зад граница (за добив на газ), това би повишило производството на газ, би създало много повече трайни работни места и би предоставило възможности за износ на газ през по-евтини и кратки пътища, отколкото от Русия, до други европейски държави“, допълни той.
Въпросът не е дали Европа може да разнообрази доставките, а дали има политическа воля и стратегическо виждане за противопоставяне на руския натиск, се посочва в анализ на НАТО. Разнообразяването на енергийните източници трябва да бъде първостепенен трансатлантически приоритет и трябва да намалим зависимостта си от Русия, допълни Расмусен.
На 2 юни ЕК откри наказателна процедура срещу България заради „Южен поток“, която продължава. Тогава комисията призова София да спре проекта. ЕК ще направи така, че всички енергийни инфраструктурни проекти в ЕС да отговорят напълно на законодателството на Общността в областта на енергетиката, конкуренцията, обществените поръчки, заяви по този повод Барозу. ЕС трябва да говори и действа като един, включително с доставчиците, посочи той. Да се оставим да бъдем разделени е против интересите на собствените ни държави и вреди на вътрешния пазар, допълни той.
От ЕК уточниха през ноември, че са готови да започнат разговори с българското правителство за съобразяването на проекта с европейското законодателство, както и че имат съмнения за нарушения на правилата за обществените поръчки при избора на изпълнители на строителството на газопровода у нас.
