Българинът ще се справи с кризисна ситуация, при която има пряка заплаха за живота му, заради издръжливостта си и толеранса към лишенията, не е ясно обаче дали, ако получи предложение да напусне страната, няма да го приеме незабавно.
Това мнение изразява пред БТА началникът на Центърът по психично здраве и превенция към ВМА полк. д-р Илия Маринов, потърсен за коментар как според психолози биха реагирали българските граждани при ситуация като тази в Япония.
Българинът е издръжлив и има толеранс към лишенията,
след като продължава да се справя в ситуация на 20-годишен преход, коментира специалистът.
Той обаче не е оптимист по отношение на това дали при бедствие българинът няма да предпочете да напусне страната незабавно.
"И сега част от българите не остават в страната, за да участва във възстановяването й в социален план, за да работят за просперитета й. Българите предпочитат да отидат навън, но дори и в чужбина не могат да са конструктивни и да се обединят върху една обща цел, за разлика от японците", посочва Маринов.
Сред феномените, на които се дължи наблюдавана от целия свят реакция на японските граждани по време на кризата, е
високата степен на организираност на японския народ
"Въпреки предложенията за евакуация в чужбина редовият японец заявява, че ще остане в родината си, за да участва в нейното възстановяване. Японецът е предан на организацията, на групата и тя има органична функция", смята Маринов.
Не случайно се казва, че самураят е студен като меча си, но си спомня, че той е бил изкован в огъня и това по думите на Маринов символизира самообладанието и сдържаността на японската нация.
Едва ли обаче само народопсихологията на японеца е единственият двигател за смелото посрещане на катастрофата. Без системните ежемесечни подготовки на населението за реакция при бедствия жертвите биха били много повече.
Маринов допълва, че за да са ефективни ученията, те трябва да са максимално реалистични.
Само с една листовка, каквато е практиката у нас, не би имало ефект
По думите му е необходимо да има развити и утвърдени програми във всички институции, които подготвят населението за реакция при бедствия, а Министерство на образованието би трябвало да въведе предмет по оцеляване в бедствени ситуации.
Много важно е взаимодействието между институциите по време на криза, подаването на навременна информация, тъй като информационният дефицит още повече може да засили несигурността на хората.
ВМА и центърът имат разработена програма за психологично подпомагане и подкрепа на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Центърът разполага с около 15 психолози, които досега са оказвали подкрепа на жителите на село Челопеч, при трагедията в Охрид, след земетресението в Хаити, на медиците в Либия.
Дали са достатъчни или не като бройка българските психолози за помощ на българското население при бедствия Маринов не коментира, но цитира стандарт на НАТО, според който на един психолог трябва да се падат 500 военнослужещи.
За психологията отдавна не са тайна реакциите на населението по време на бедствия.
Паническото поведение
най-често възниква при непосредствена заплаха за живота на човека, когато е налице чувство за безизходица, безпомощност и за загуба на контрол върху събитията.
Психолозите отбелязват, че далеч не всички хора развиват такива панически реакции и запазват адекватно поведение.
В коя от двете групи поведенчески модел ще попаднем зависи от това, доколко може да се опрем на миналия си опит, на преценката за ситуацията, на самооценката.
Психически зрелите и устойчиви хора с висока личностна твърдост реагират най-често адекватно на ситуацията, каза психиатърът.
Част от преживелите бедствия хора могат да изпаднат в т. нар.
ситуативен шок,
при който да развият симптоми на зашеметената неподвижност, дезориентация и относителна липса на двигателна и мисловна дейност.
Този шок се развива при непосредствена опасност за индивида и той е краткотрайно състояние, посочи психиатърът.
Апатията
е друго състояние при посткритичната ситуация. Тя се появява, когато непосредствената опасност от бедствието е отминала, бедствие е нанесло щети и е разрушило формалните връзки.
Тя е съпроводена с депресивни настроения, неинициативност и усещането, че вече нищо няма смисъл. Антиподът на апатичното поведение след бедствие е ажитация - развиване на свръхдейност.
След кризата е възможно в част у хората да се проявят реакции на приписване на вина.
В случая с Япония се наблюдаваше точно това явление, имаше протести, желание да се търсят изкупителни жертви, които да бъдат обвинени за разрушенията и тези вини се насочваха институционално по йерархията, каза Маринов.
По време на бедствия с масови жертви обаче се наблюдават
и положителни реакции -
желание за подпомагане, прояви на сплотеност, смелост, щедрост, доброволно участие в спасителни акции.
Хората са способни в такива критични моменти да се обединяват и сближават, което е познато като ефект на нравствен катарзис.
Проявите на щедрост обаче на представителите на подземния свят, каквито се наблюдаваха тези дни в Япония, според психиатъра са главно с цел изгода занапред. В този смисъл би било очаквано подобно поведение и от българския ъндърграунд.
