Д нес британският премиер Тереза Мей официално активира Член 50 от действащия Договор за ЕС, с което започва двугодишната процедура по излизане на Великобритания от съюза. Така жителите на Острова ще получат това, което мнозинството от тях поискаха на референдума в края на миналия юни – т.нар. „Брекзит“.
Със сигурност предстоят две години наситени с важни преговори и решения. От тях зависят конкретните промени в ежедневието на Великобритания след излизането от ЕС. Една част засягат британците – ще пострада ли бизнеса им, ще се отдели ли Шотландия, ще могат ли да пътуват свободно в ЕС.
Друга се отнася до гражданите на ЕС в Обединеното кралство и тези, които искат да отидат там. Сред тях са и десетки хиляди българи. Може би предстоят забрани за влизане, ограничения на правата на чуждестранните работници и студенти, както и други рестрикции.
Oтговори вероятно ще са в средата между тези полюси.
The numbers behind the most complex Brexit issues, before Article 50 is triggered https://t.co/inwRJoTyQe #BrexitDay pic.twitter.com/PBSVcmXZ6p
— Bloomberg (@business) March 29, 2017
Ако вече сте на Острова - няма проблем. Ако искате да отидете - по-добре побързайте
Към момента британското правителство не дава гаранции за бъдещия статут на гражданите на ЕС, които ще останат да живеят на Острова, коментират от Би Би Си (BBC). Малко вероятни обаче са мерки срещу хората, които вече са живели 5 години на Острова и са получили право на постоянно пребиваване.
Брекзит е притеснение за пристигналите в по-скорошен период или тези, които тепърва плануват да потърсят късмета си в Обединеното кралство. Тереза Мей заяви в началото на тази година, че ограничаването на имиграцията е основната причина британците да гласуват за излизане и това ще е една от приоритетните сфери на действие в седмиците след активирането на Член 50.
Лондон не позволява на Шотландия да се върне в ЕС
Мей получи „празен чек“ да изведе Великобритания от Европа
Секретни документи: Лондон в безизходица с Брекзит
Предстои отпадане на детските надбавки за работници, които са във Великобритания от по-малко от 4 години. Актуалната информация е, че тази мярка няма да засегне 3-те милиона граждани на ЕС, които вече са на Острова, а само за влизащите от днес нататък.
Много българи и други чужденци в момента се оплакват, че работодателите вече им пречат да получават социално осигуряване.
Правителството на консерваторите неведнъж е изказвало притеснения от възможен скок в имиграцията до фактическото напускане на съюза. Ако има такова сериозно повишаване е възможно на влизащите имигранти да се забрани да останат на Острова, дори да са граждани на ЕС и независимо от намеренията им. Такова предупреждение отправи Дейвид Дейвис - министърът, отговарящ за Брекзит.
По-вероятно е след излизането си Великобритания да въведе система за позволение за работа, която в момента е в сила за мигранти от страни извън ЕС. При нея разрешение получават само работници с професии, от които има икономически недостиг.
Работните визи за българите във Великобритания отпаднаха от 1 януари 2014 година. Връщането им за новопристигащи или недостатъчно пребивавали обаче изглежда все по-вероятно.
Съществува обаче сериозна „сприрачка“ пред радикални мерки срещу чужденците. В предстоящите преговори между Брюксел и Лондон, Великобритания със сигурност ще търси гаранции за правата на милионите свои граждани, които пребивават в други страни от ЕС.
Това означава, че популистката реторика на някои британски политици, насочена срещу големия брой чужденци във Великобритания, вероятно ще отстъпи пред по-рационални решения. Ако това не се случи, то техните сънародници в Европа могат също да се окажат лишени от свободно придвижване, работни възможности и социални плащания.
Ученето ще остане въпрос на пари... Повече пари
Много по-ограничен изглежда ще е „Брекзит“ ефекта върху желаещите да учат в кралството. Поне засега.
Още миналата година правителството на Тереза Мей обяви, че кандидатстващите за учебната 2017/18 граждани на ЕС ще имат достъп до същите студентски заеми и стипендии, на които имат право и местните. Това ще важи за целия им курс на обучение, независимо дали през това време Великобритания излезе от съюза.
Възможно е на по-нататъшен етап, европейските студенти да започнат да плащат по-високи такси, каквито в момента важат за хора от страни извън ЕС. Придобиването на студентска виза също така може да бъде засегнато от цялостната политика по намаляване на миграцията.
Това обаче би довело до финансови загуби за самите университети. Само през 2012 и 2013 година, граждани на ЕС са съставлявали 5,5% от студентите във Великобритания и са внесли 3,7 милиарда паунда в икономиката й. Тук дори не се отчита факта, че голяма част от тях се превръщат в квалифицирана работа ръка за бизнеса на Острова.
Лишенията за чуждестранните студенти също могат да доведат до излизането на кралството от европейки образователни програми за обмен и съвместна работа като Еразъм+ и Horizon 2020. Освен загуба от културен аспект, това също ще бъде и финансова такава.
Поради тези и други възможни сценарии, академичната общност се опитва да ограничи ефекта от Брекзит. Това ще рече, че в дългосрочен план спокойно можем да се надяваме за българите да не стане (много) по-трудно да учат във Великобритания.
Photo: Theresa May has signed the UK's Brexit letter and it's now on its way to Brussels https://t.co/RdFUQBlEWa pic.twitter.com/gky6a4FYkZ
— Financial Times (@FT) March 29, 2017
криза, която тихо расте" />
