З ащитаването на правата на хората, търсещи закрила, е отговорност преди всичко на държавата, в която се търси закрила, заяви на конференцията Роланд-Франсоа Вейл, представител на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) у нас.
Той взе участие на конференцията "Ролята на институциите и гражданското общество за гарантиране правата на чужденците, търсещи или получили закрила в Република България - страна-членка на ЕС".
Държавата чрез прилагането на Конвенцията за бежанския статут от 1951 г. и на националното законодателство за убежището, както и чрез съответните директиви на ЕС, е тази, която гарантира всички права, дадени на хората, търсещи закрила и на бежанците, посочи Вейл.
Той отбеляза, че първото и основно право е да се търси убежище, което означава, че трябва да има
достъп до територията на държавата, където се търси международната закрила.
След като бежанецът е на територията на съответната държава, той има право на подходящо убежище, достъп до медицинска помощ, до образование, до работа, до съд, както и до свобода на придвижването, и всички тези права трябва да бъдат гарантирани съобразно със закона, чийто главен гарант е държавата, заяви Вейл.
Той посочи, че гражданското общество също има своята роля и част от нея е да наблюдава и да гарантира, че правата, посочени в законите, се спазват на практика.
Гражданското общество може да помогне и по-директно на хората, търсещи закрила, и на бежанците по отношение на достъпа им до различни административни институции, отбеляза Вейл.
Правата са гарантирани най-добре, когато държавните институции и гражданското общество и техните организации работят в тясно сътрудничество и разбирателство, допълни той.
Европейският съюз е най-големия донор за справяне на кризата със сирийските бежанци.
До момента ЕС е отпуснал над 2 млрд. евро хуманитарна помощ за бежанците от Сирия, съобщи ръководителят на Представителството на ЕК у нас Огнян Златев.
През последните седмици у нас наблюдаваме както безспорни прояви на солидарност, така и изказвания на публични фигури, които тласкат обществения дебат в мрачни краски - какво лошо ще ни се случи или вече ни се случва вследствие на бежанския поток, коментира Златев.
Той отбеляза, че в случая със Сирия всяка държава членка на ЕС може да получи подкрепа на европейско ниво чрез оперативни и финансови инструменти.
С идеята за обща европейска съпричастност може да се получи спешно финансиране чрез програмата "Солидарност и управление на миграционните потоци" за справянето на държавите с внезапния поток от емигранти, както се случи през 2011 г. в Италия малко след събитията в Северна Африка, припомни Златев.
Той уточни, че държавите-членки на ЕС могат да разчитат на агенцията "Фронтекс", чрез наблюдение на границите и спасителните операции, на европейската служба за подкрепа в областта на убежищата и на Гражданска защита, който координира механизма и доставката на материална подкрепа.
Златев припомни за среща на Съвета на ЕС по правосъдие и вътрешни работи от миналата седмица, на която е потвърдено на най-високо политическо ниво, че ЕС ще отпусне на страната ни значителна сума от фондовете с оглед на сегашната ситуация с бежанския поток у нас.
В духа на апела на Европейската комисия за солидарност България, както и останалите страни-членки, стои твърдо зад идеята, че сирийските граждани, намиращи се на територията на ЕС не бива да бъдат депортирани обратно в Сирия, независимо от причината им на престой, подчерта Златев.
Затова държавите, засегнати от настоящия проблем, трябва да се съсредоточат върху две неща - по-голяма ефикасност и бързина при обработката на молбите за закрила и приоритетно отпускане на хуманитарна, политическа и финансова помощ за приемащите бежанци страни в региона, отбеляза той.
Държави като Ливан, Йордания, Турция и Ирак срещат все по-големи затруднения в справянето с нарастващия бежански поток и с поддържането на политиката си на "отворени врати", затова помощта на Европа е крайно необходима, каза още Златев.
Държавната агенция за бежанците ще работи за създаване на организация, за да се издават
по 60 документа, даващи статут "бежанец" на ден,
каза Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците на конференция за бежанците.
"До 30 септември агенцията е издала около 950 статута на бежанци. Надяваме се да направим организация, за да може да съставяме по 30 статута на ден, а по-късно - и по 60 на ден.
Идеята на тази организация е да може да помогнем на хората, които стоят с месеци в центровете, да поемат своя път.
В три от центровете за бежанци битовото ниво е много добро, но, за съжаление, в другите не е така. Топлоподаването към днешна дата е осигурено във всички центрове за бежанци. Вчера след разговор с премиера решихме да открием банкова сметка, на която ще очакваме помощ за бежанците", добави той.
Чирпанлиев заяви, че от вчера е решено
медиите да имат пълен достъп до центровете за бежанци.
Няма проблем да се посещават центровете от медии, но с уточнение, че това няма как да стане, ако някои от бежанците не желаят да бъдат снимани, защото това е законово право, каза той.
"Днес трябва да бъде назначен технически персонал, който да влезе веднага в проблемните центрове във"Военна рампа" и "Враждебна", за да може да започнем процесите с тяхната експедитивна регистрация - 90% от хората във "Военна рампа" не са регистрирани", каза още той.
Проблемите в бежанските центрове могат да се отразят и на районите, в които се намират центровете, каза пред журналисти столичният кмет Йорданка Фандъкова.
"Въпросът за бежанците е много актуален, особено през последния месец, включително и за София. Не би трябвало да се задава въпросът дали, а по-скоро как се справяме с това голямо предизвикателство, пред което е изправена цялата държава и общество", каза тя.
По думите й трябва да стане много ясно какви точно са отговорностите на различните институции.
"Трябва да се работи в синхрон, всяка една има конкретни отговорности и те трябва да се знаят. В последните дни чувам изказвания на представители на институции, които очевидно още не са се запознали добре с конкретните си ангажименти. Столичната община от първия ден предприе няколко конкретни мерки за бежанци и работим ежедневно.
На първо място, провеждаме срещи с хората по места, за да чуем проблемите и опасенията им. Не трябва да се крием от проблемите, а трябва да ги чуем, и да ги чуваме и да предприемаме мерки. Говорили сме вече за допълнителна охрана, допълнително почистване. Днес приключва и помощта, която районният кмет на "Кремиковци" оказва в кв. "Враждебна" за почистване на канализация", каза още Фандъкова.
