Средиземно гробище

В какво се превръща тези дни морето... доброто, старото Средиземното... В гробищен парк с масови гробове – но без паметни плочи, без могили, няма и къде една свещ да се запали или каквото там се прави от другите вероизповедания. Толкова е... анонимно, безлично и абстрактно това гробище. И вместо шума на листата, който смущава покоя в "нормалните", тук за фон звучи плисъкът на вълните. Няма ограда, алеи, няма цветя, но усещането вече е същото, траурно.

Че европейските води, близо до Африка, се превръщат в гробище, се сети премиерът на Малта, след като в петък недалеч от островната му държава потъна още един кораб с нелегални имигранти. "За щастие" този път загинаха само трийсетина от общо 250 бежанци (такива са, независимо дали бягат от война, или бедност), бленуващи за нормален живот на Стария континент. Най-малко още 500 души бяха прибрани от италианската брегова охрана и от други съдове в същия ден.

Инцидентът стана отново в района на Лампедуза, италианския остров, в чиято близост преди седмица се удавиха други над 300 нелегални имигранти (защо винаги превеждаме "illegal" като "незаконни", а в този случай наричаме бедните хора "нелегални", сякаш се опитват да проникнат в нашите евро общества като един вид представители на нелегална агентура, така звучи). Лампедуза се намира на 120 км от бреговете на Северна Африка и е основна цел на корабите, саловете, лодките с имигранти, които искат да достигнат до Европа - африканци, афганистанци, иракчани, палестинци, а в последния случай и сирийски бежанци.

Освен че произнесе мрачното "гробищно" сравнение, министър-председателят на Малта зададе и важния въпрос: "Колко още трябва да загинат, за да се направи нещо" и обвини колегите си от другите европейски столици в празни приказки, настоявайки за промяна в правилата за управление на имиграцията в Евросъюза. Мрачното сравнение направи и кметът на Лампедуза, който призова Брюксел да се справи с трагедията, с която са принудени да живеят избирателите му.

Кога ли ме е полазил този имигрант…

За последните 25 години близо 20 хил. души са загубили живота си, плавайки към южното крайбрежие на нашия материк. Тази черна статистика допълниха и двете корабокрушения от последната седмица. Сега ли се сеща Европа за нея, сега ли започна да я сърби рамото, да й пари в окото… Неслучайно жителите на Лампедуза устроиха бая посрещане на председателя на Еврокомисията и италианския премиер, които посетиха острова след първата от двете трагедии. Жозе Барозу и Енрико Лета трябваше да изтърпят викове като "Убийци", "Засрамете се!" и куп южноиталиански попръжни на местното летище, където ги очакваше група разгневени от случващото се жители с плакати, изобразяващи жертвите.

Центърът за временно настояване на Лампедуза е препълнен и то не от вчера и от оня ден. Тукашното население, а и не само, упреква Рим за липса на адекватна политика по отношение на имигрантския поток, а Брюксел, че не демонстрира очакваната в такива ситуации солидарност.

Не че помощ от ЕС не е поискана от засегнатите страни - Италия, Гърция, Испания, целият южен фланг надава вой заради имигрантската вълна. Подкрепа търси вече и България, уплашена от бежанците от сирийския конфликт, дори набира смелост да каже, че техническата няма да е достатъчна. А какво прави Европа... Европа реже бюджета на граничната си служба... с близо 35 млн. евро годишно по-малко получава "Фронтекс" тази година в сравнение с преди две.

А като стана дума за солидарност преди малко, като трън в очите се набива отношението от типа "Кога ли ме е полазил този имигрант, къш-къш!", което демонстрират други страни-членки, особено такива, които претендират, че трябва да поръчват музиката, но ако може да не плащат (или да платят, но после да си вземат ресто - викат му рабат). Само преди десетина дни "съ-европейците" ни от Острова не допуснаха група от 60 сирийски бежанци да се качат на ферибот за Обединеното кралство. Не съвсем, де - казаха им просто, че ще разгледат поотделно всеки случай и то само на онези, които вече имат роднини във Великобритания. И така сирийците останаха на грижите на "гостоприемните" френски власти. Трябваше част от тях да обявят гладна стачка, че й кметът на Кале да ревне за обща европейска стратегия по бежанския въпрос. То стратегия трябва, но не само по бежанския, а и по глобалния – имигрантския въпрос.

Ами, ако...

Пак в последните дни катер на българската гранична полиция прибра кораб с афганистанци, носещ се към нос Калиакра. А сега, представете си какъв вой щеше да се нададе откъм Европата, ако българските власти бяха уведомили учтиво пришълците, че случаите им ще бъдат разгледани индивидуално и у нас ще бъдат допуснати само онези с роднини, установили се вече в България. Или пък, ако недай Боже, се беше случила някаква черноморска буря и от ограничените ни възможности зависеше да спасяваме давещи се майки с деца край българския бряг…

От мизерия тип “трън” на мизерия сорт “глог”

Има и още нещо - знаят ли към какво са се насочили имигрантите и бежанците? Някой трябва коректно да ги осведоми, че често, когато пристигнат там, накъдето са се запътили, ги очаква миенето на чинии, чистенето на тоалетни, просенето по улиците, уличният алъш-вериш със светкащи китайски боклучета и гумени топчета, „уютът” на картонените „къщи” до вентилационните шахти, мазно-потната атмосфера в дюнерджийниците, превърналата се в системна експлоатация на робския им имигрантски труд от страна на „сиви” и фантомизирани работодатели.

Дали е по-добре да береш ягоди дълги часове на ден за несигурна надница в някоя британска ферма (BBC имаше разследване по темата), отколкото да го правиш в родината. Може и да е по-добрата оферта за много хора от доста изостанали държави, но не е панацея, не е някакъв нормален живот, няма да се почувстват „бели” тези хора, няма да стават в 8, да обличат костюма, да палят автомобила и да тръгват на работа, а после в 6 да минават през супермаркета на път за фамилната къща. По-скоро ги очаква къртовски труд за дребни монети, астрономически разходи и битуване с още петима в тясна стая в лош квартал.

Синя, зелена, пембена… Европа има нужда от имигрантска карта

Не от вчера Европа се нуждае от работеща програма за разнообразяване на имигрантски поток, както я наричат отвъд Атлантика, макар по-коректното й определение да е – за подбор на квалифицирани имигранти. С какъв цвят ще отпечатат пластиката няма значение, важно е, че от нея Европа има нужда.

Защо? Много просто – първо, за да не натоварва допълнително и без това разпънатите на кръст нейни социални системи. Второ, за да не попълва кастата на бедните предградия, с които трябва да се справи все някога, трето… пето – за даде шанс европейската мечта все за някой от мечтаещите да се сбъдне и да разубеди онези, за които няма шанс това да стане. Има немалко образовани, кадърни и квалифицирани хора по света, които работят за жълти стотинки и остават неоценени, а в Германия не достигали лекари…

И защото кой печели сега?

От сегашната ситуация изгода имат най-вече трафикантите на хора и онези, които искат евтин и непретенциозен труд, без да страдат от скрупули, свързани с рамките на закона. Знаете ли каква присъда получи капитанът на турския кораб, докарал повече от 20 афганистанци до Калиакра (кой знае за колко пари е предоставил услугата) – три години… условно...