Н а края на дълъг прав път с крайбрежни къщи между южното гръцко село Мирсини и Йонийско море е разположен бежански център, който може да бъде включен в туристическа брошура. 338-те сирийци и иракчани, които живеят там от март казват, че са благодарни, че са на безопасно място в крайбрежни бунгала, но губят търпение и са
изпълнени с желание да продължат пътуването си, което се надяват да ги откара до по-проспериращи държави в Западна Европа,
разказва Асошиейтед прес.
Местните власти са предоставили изоставения от години курорт на гръцкото правителство, което среща голяма съпротива от някои общности в опита си да изгради палаткови лагери за десетките хиляди блокирани в страната бежанци.
Близо милион хора, бягащи от война или бедност в Близкия Изток и Африка, пристигнаха в Гърция от съседна Турция между януари 2015 г. и март 2016 г., когато редица страни на север затвориха границите си.
Новопристигналите мигранти са намалели до няколко хиляди главно заради сделката на ЕС с Турция, която трябва да приюти мигрантите, които биха се отправили през Егейско море към Гърция.
54 хил. мигранти обаче остават блокирани в официалните лагери в Гърция и другите два импровизирани палаткови лагера
в очакване на получаване на убежище в разбитата финансово държава или до прехвърляне в друга страна в Европа.
Мигранти от лагера на пристанището в Пирея протестираха миналия месец срещу депортирането им обратно в Турция. Припомнете си с видеото горе.
Много от организираните лагери са съставени от обикновени преработени бунгала или платнени палатки, издигнати набързо от войската.
Около 1 300 души живеят в помещение, което сее използвало за пристигащите пътници на старото летище на Атина. Други 2 100 са настанени в нефункциониращи спортни съоръжения, построени за летните олимпийски игри през 2004 г. В няколко случая местните общности реагираха остро на факта, че са избрани да приемат бежански центрове и в някои случаи влязоха в сблъсъци с полицията.
A set of great photos by @sVathis from our visit to the #refugee camp in Myrsini, #Greece https://t.co/doO21Qk0js pic.twitter.com/B9TGbeLken
— Makis Mylonas (@MylonasMakis) May 9, 2016
Не и в село Мирсини (на остров Пелопонес). Самият кмет Набил Морант е сирийски бежанец, оженил се за гъркиня и установил се близо до Лехена преди почти три десетилетия. Той обаче заявява, че това не е причината, която е мотивирала общинският съвет да вземе решението.
„Ние видяхме драматичното положение, в което бяха изпаднали тези бежанци –
деца, които се давят в морето, изписаните тревоги на лицата им. Това не може да не те докосне“,
казва Морант, който е роден в Хомс и е следвал медицина в Париж и Брюксел. През 2014 г. той става първият мигрант, спечелил на местните избори в страната. „Мястото не се използваше от нас, беше изоставено и беше обект на съдебен процес“, казва той. „Казахме на правителството: Вижте това място, ако искате го вземете, оправете го и ги настанете там“.
Сирийците и иракчаните, повечето жени и деца, са прехвърлени там от мръсния лагер с хиляди мигранти на пристанището в Пирея – пристанището на Атина, където акостират фериботите от островите в Егейско море. В лагера мъжете играят волейбол, децата си играят, майки простират пране пред боядисаното в охра бунгало, а млади жени си говорят на плажа. Едно бебе е било родено тук и е вписано от Морант в местния регистър.
Mayor of Syrian origin offers to set up refugee center in Myrsini https://t.co/ozYb2weeY7 pic.twitter.com/9b30VIDCo4
— dailyhellas (@dailyhellascom) March 29, 2016
Животът в лагера е безгрижен. Но бежанците са нервни.
Те са рискували живота си, за да стигнат до Гърция в разнебитени лодки, плащайки малко богатство на трафикантските групи, за да започнат нов живот. Сега пътят им е спрян без ясни индикации колко дълго ще продължи това.
Хеба Алгафер, студентка от Дамаск казва, че е време да тръгва. „Нямаме нужда от място за живеене или добра храна, нямаме нужда от този живот“, заяви тя. „Трябва да тръгнем, да намерим място, на което да се установим, да работим, да учим“.
Алгафер и годеникът ѝ Ахмед Куасем, автомеханик от Дамаск, са пристигнали до остров Самос на лодка, претъпкана с близо 70 души на 19 март – ден преди да влезе в сила споразумението между ЕС и Турция, че всеки бежанец, достигнал до Гърция, подлежи на депортация. Те били изоставени на брега, след като трафикантите ги принудили да изхвърлят багажа си с всичките пари и вещи в морето, за да направят място за още пътници.
Сега двойката е нетърпелива да се запише за прехвърляне в Швеция, където майката на Куасем живее от пет години. Бащата на Алгафер, който е учител, е останал в Сирия.
Уис Наджар, който е на 53 г. и се е занимавал с боядисване на къщи и полиране на мебели в Алепо, вече се е регистрирал заедно с жена си и тримата им синове. Но той също е раздразнен от чакането. „Тук е добре, хората са добри, помагат ни много и съм много благодарен“, заявява Наджар. „Оправих си документите преди месец и сега чакам, но бих искал процедурата да е по-бърза.
По цял ден спане, храна, спане, храна – това не е живот.
Искам да работя, а момчетата да ходят на училище или на работа“.
@ufroese Myrsini: Syria-born Greek mayor takes charge of 'lucky' refugees https://t.co/gh7eIDI9da
— ursula froese (@ufroese) April 29, 2016
Морант казва, че очаква лагерът да започне да се изпразва след септември. 60% от бежанците са жени с деца, които трябва да бъдат приети от страни, където са приети съпрузите им. Останалите 20% са поискали убежище в Гърция, а останалите или ще бъдат прехвърлени в други държави, или ще се върнат в Сирия.
Докато местните общински съветници застават зад създаването на лагера, малка група от местни жители първоначално се обявили срещу него, опасявайки се от престъпност, разпространение на болести или религиозни различия. „Има някои по-възрастни граждани които ми казаха, че биха стреляли, за да се защитят“, казва кметът. „Сега същите тези хора ходят в лагера, за да носят полезни вещи за бежанците“.
Жителите на лагера казват, че се чувстват добре приети. „Тук има много добри хора, карат ни от и към лагера“, казва Куасем.
„Когато веднъж бях в селото, започна да вали и някой ми даде чадър“,
разказва той.
Куасем пуска на мобилния си телефон видео, на което е заснето пътуването по море до Гърция. Казва, че турската брегова охрана е стреляла предупредително във въздуха и се е опитала да спука лодката, в която са пътували заедно с други мигранти. Казва, че ще запази записа, за да го покаже на децата си. „Искам да им покажа какво се е случило с нас“, казва още Куасем.
Още за бежанската криза:
Все повече умишлени палежи в бежански лагери
Бежанците пренасят конфликта в Европа, стотици се биха в Париж
350 бежанци задържани на Лесбос, унищожиха лагер
Бежанците в Германия: Само германска храна, а сме араби
Борисов за мигрантите: 1200 или даже 2000, поехме ангажимента да ги приемем
