Тестът от днешния държавен зрелостен изпит по български език и литература, и верните отговори към него, са публикувани в сайта на Министерството на образованието.
Зрелостниците днес решаваха тест от 40 въпроса и трябваше да напишат интерпретативно съчинение или есе по темата "Животът и книгите" върху стихотворението "Книгите" от Атанас Далчев, което беше 41-ата задача от теста.
Тази тема беше включена в 20-ти въпрос от общо 30 подготвени за 41-ви въпрос от теста, обяви заместник-министърът на образованието, младежта и науката Милена Дамянова.
Тя добави, че текстът трябва да е до четири страници.
Генерирането на теста започна в 5.40 ч., като при съставянето му можеха да се видят само номерата на компонентите от него. След това започва сглобяването на теста от 41 въпроса.
Темите за 41-ви въпрос тази сутрин бяха затворени в моя кабинет и там нямаше интернет, каза министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов.
Зам.-министър Дамянова отбеляза, че
до последния момент даже министър Игнатов не е знаел автора и творбата
за 41-ви въпрос от теста.
За първи път през тази година тестът за матурата се съставя в самия изпитен ден, след като през миналата година трите теми за 41-ви въпрос "изтекоха" в интернет късно вечерта преди изпита.
От 6.00 до 8.00 часа тази сутрин изтеглената тема за изпита се знаеше само от четирима експерти от МОМН и от мен, обясни Дамянова.
Тя съобщи, че към 8.15 часа във всички училища е имало интернет, тестът за матурата е "изтеглен през мрежата, паролата е била качена и са се разпечатали материалите за изпита".
Този начин за организиране на държавния зрелостен изпит по български език и литература е по-сигурен и по-модерен, и най-хубавото е, че дава възможност да се натрупа база данни, коментира министър Игнатов.
Всички изпитни работи от матурата по български език и литература ще се проверяват от комисии, включващи около 400 учители и преподаватели от висшите училища от цялата страна.
За явяване на матурата по български език и литература предварително заявления са подали 67 762 ученици.
На 19 май са държавните зрелостни изпити по втория предмет по избор, а матурите по желание на учениците ще се състоят от 20 до 29 май.
Атанас Далчев започва да пише стихове още от ученическите си години. Участва в поетичния сборник "Мост" със свои творби, които по-късно повече не публикува.Първата му стихосбирка
"Прозорец" излиза през 1926 г.
Следващата година, завършил висшето си образование, заминава за няколко месеца в Италия при брат си Любомир. В Рим учи езика и слуша лекции по история на изкуството.
През 1928 г. отпечатва втора стихосбирка "Стихотворения".
Есента заминава за Франция и през учебната 1928/29 г. слуша лекции в университета в Париж.
Връща се през лятото на 1929 г., а стихосбирката "Париж" излиза през 1930 г.
По същото време започва работа като училищен инспектор на първоначалните училища и като учител по български език в 13-та прогимназия.
През лятото на 1936 г. отново посещава Франция. В Тулуза се оказва, че е болен от малария, без да знае това.
Там се записва на курс за преподаватели по френски език в чужбина към Сорбоната.
През 1939 г. се оженва за Анастасия Антонова Хаджиатанасова (1918 - 1985) - негова спътница до края на живота му и майка на четирите им деца.
През август 1943 г. излиза книгата "Ангелът на Шартър", в която са събрани трите по-ранни стихосбирки, като са прибавени още десетина нови стихотворения.
В периода 1947 - 1952 г. Атанас Далчев издържа семейството си като превежда. Съпругата му помага в изнурителната работа, като преписва преводните текстове, многократно редактирани от прецизния преводач.
От 1952 г. Далчев заема мястото на редактор в списание "Пламъче", дадено на поета Радой Ралин. Продължава да превежда.
Огромната си преводаческа дейност
той е поставял винаги наравно с личното си творчество.
Превежда проза предимно от руски, френски и италиански език, а поетичните му преводи - самостоятелни и в сътрудничество с други преводачи - обхващат много езици и много литератури.
Превежда от френски език книгите: "Животът на мъчениците" на Жорж Дюамел, "Мисли" на Блез Паскал, "Опити" на Мишел Монтен, "Бунтът на масите" на Хосе Ортега-и-Гасет (съвместно с Константин Константинов), "Братовчеедката Бета" на Балзак, "Червено и черно" и "Пармският манастир" на Стендал, "Граф Монте Кристо" на Александър Дюма.
Над 25 хиляди страници са преводите му от руски език, за което през 1967 г. е удостоен със "Знак почета" за приноса му в популяризирането на руската и съветската литература.
Поетическите му преводи, по-голяма част от които са правени през 60-те и 70-те години, излизат в редица отделни издания и антологии, както и в периодичния печат.
Значителна част от тези преводи, предимно от испански и френски език, Атанас Далчев създава в сътрудничество с Александър Муратов.
Това колективно преводаческо творчество представя на български език най-големите испански и латиноамерикански поети, а също така и подбрани произведения на редица поети от други страни.
За първи път от 1943 г. стиховете на Далчев са преиздадени в сборник "Стихотворения" едва през 1965 г. в издателство "Български писател", под редакторството на Борис Делчев.
Сборникът включва стихотворенията от "Ангелът на Шартър" и нови стихотворения.
През 1967 г. излиза сборникът "Фрагменти" (изд. "Български писател", редактор Борис Делчев), който съдържа философски, критически и поетически бележки на Атанас Далчев.
През 1978 г. излиза антология от преводни стихове "Атанас Далчев, Александър Муратов - Български преводачи".
Далчев умира на 17 януари 1978 г.
След смъртта му излиза недовършената книга " Страници", в която са включени критически статии, литературно - критични фрагменти, както и статии, писани по повод.
Творбите на Атанас Далчев са превеждани на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, английски, турски, китайски, японски, арабски и др.
За цялото си литературно творчество и за "мълчанието на поета" той беше удостоен с награда на Виенския университет "Годфрид фон Хердер" през 1972 г.
