Студентите се изправяха пред големи препятствия, когато искаха да заминат да учат един семестър в чужбина или да им бъдат признати дипломите.
Много страни не предлагаха обучение за степен по-ниска от магистърската. При някои модулите с курсове бяха разделени, други трябваше да ги вземат наведнъж.
Много студенти пътуваха по програма "Еразъм" в други европейски страни за семестър или година, но често се сблъскваха с нежеланието на своите университети да им дават кредити за това.
Все пак на 28 април цели 46 европейски министри на образованието - от Европейския съюз и от 19 други страни, сред които Русия и Турция, ще се съберат в друг древен университетски град - Льовен в Белгия, за да отбележат успеха на "Болонския процес" (Bologna Process).
"Европейска система за трансфер на кредити" е на път да стане факт, а следващата година се очаква и "европейско пространство за висше образование". Ще има стандартизирано "приложение към дипломата", съдържащо описание на всичко, което са учили студентите. Освен това в момента нормата, с малки изключения, са тригодишните бакалавърски програми, следвани от двугодишна магистратура.
Голямата изненада беше, че Болонският процес изобщо проработи
смята президентът на Европейската асоциация на университетите Жан-Марк Рап. Болонският процес не е нито междуправителствен договор, нито нормативен акт на ЕС.
Според Рап успехът донякъде се дължи на източноевропейските страни, които се присъединиха към процеса през 1999 г. Техните правителства нямаха търпение да реформират университетите от комунистическата епоха и приеха с радост да бъдат подкрепени в това, а студентите имаха неудържимо желание да пътуват.
Някои правителства прегърнаха Болонския процес и по друга причина - за да го използват като параван за реформите, които така или иначе искаха да направят.
Германците например искаха повече ориентирани към професионалната дейност програми, тъй като им се щеше студентите да спрат да висят на гърба на данъкоплатците. Във Франция промените във финансирането на университетите бяха наречени "Болоня". В Испания името послужи като извинение за въвеждането на такси за магистърските програми.
Много студенти сега анатемосват "Болонския процес" като капиталистически заговор. Те планират протести в Льовен, като техни колеги вече излязоха по улиците във Франция, Италия, Испания и Гърция.
Приликите с англо-американската система плюс ударението, което Болонският процес поставя върху успешната професионална реализация на студентите след дипломирането им, предизвикват голямо недоволство.
Някои преподаватели се опасяват, че тайната цел е да се приватизират университетите. По-голямата автономия, за която настоява "Болоня", може да доведе (о, ужас!) до по-голяма свобода на висшите учебни заведения при наемането на преподаватели, повишенията и заплащането.
Европа е пълна с исторически университети (този в Болоня е най-старият, основан през 1088 г.). Оскъдността на европейските институции и повсеместното господство на американските по върховете на международните университетски класации обаче постоянно напомнят за пропастта между славното минало и посредственото настояще.
За тези вярващите в Болонския процес той сочи пътя към славно бъдеще
Все пак при тази картина на самоуправляващи се университети, свободни да пътуват студенти и подготвени за професионална дейност висшисти се пропуска една важна причина за упадъка на европейските учебни заведени - парите.
В САЩ разликата между средствата, отпускани от правителството, и парите, от които имат нужда университетите, се покрива лично от студентите - главно чрез такси за обучение. В по-голямата част от Европа студентите не плащат нищо. Дори във Великобритания таксите за обучение се поддържат ниски от правителството.
През последните 30 години в европейските университети финансирането на един студент изостава годишно с 1-2% от инфлацията на доходите. САЩ отделя за висшето образование много по-голяма част от своя БВП.
Базираният в Брюксел изследователски център "Брьогел" установява, че университетите, провеждащи първокласни проучвания и оглавяващи класациите, разполагат както с по-голяма автономия, така и с повече пари. Ако Европа осигури само едното от тези неща, това няма да бъде достатъчно.
Източник: "Икономист"
Последвайте ни
