Психологията - модерна специалност сред манекенките

М�а �ата в образованието не е от вчера и отразява потребностите на времето.

Така в първите години на прехода специалността "право" стана толкова актуална, че почти няма висше учебно заведение, който да не я предлага. В резултат сега е пълно с юристи, които не упражняват професията си и се реализират в съвсем други сфери.

Впоследствие кривата на най-желаните от студентите специалности премина последователно през "икономика", "връзки с обществеността", "бизнес администрация", а в последно време и "психология".

През последните осем години интересът към психологията се засилва, като най-изразен е през последните пет години, през които непрекъснато расте броят на кандидатите, посочили на първо място специалността.

Това разказва за БТА доц. Людмила Андреева, ръководител на катедрата по обща, експериментална и генетична психология към Философския факултет в СУ "Св. Климент Охридски".

Според нея съществена причина за интереса напоследък стават личните проблеми или трудности в семействата на кандидат-студентите, които младите хора се надяват да разберат и да си обяснят.

Психологията нашумя и сред редиците на манекенките,

което за нея е барометър за модата на деня. Все пак, според Людмила Андреева, броят на тези, повлияни в избора си само от престижа на специалността в момента, остава относително малък.

По думите й "досега не сме имали случай на студент, пожелал да бъде прехвърлен в друга специалност след завършване на първи курс"

Въпреки че повечето студенти имат предварителната нагласа, че желаят да се реализират кариерно в областта на психологията, един на всеки трима не е категоричен в коя подобласт би искал да работи.

Наблюденията на доцент Андреева са, че голяма част от студентите (процентът варира през годините, като тази е бил 43) започват обучението си с намерението да

специализират клинична и консултативна психология

В процеса на съзряване, придобиване на специализирани познания и ориентация в пазара на труда първоначалните идеи обикновено се ревизират.

Така се случило с 23-годишната Златина Йорданова от Хасково, студентка по психология в Пловдивския университет. В началото тя си се представяла като клиничен психолог, а сега, след прекаран стаж в пробационна служба, иска да се реализира в системата на пробацията.

За студентите един от най-съществените мотиви при избора на магистратура след завършването на бакалавърска степен е чисто икономически, отбелязва доцент Андреева.

По думите й на него се дължи относителният отлив на интерес към клиничната и консултативната

в полза на трудовата и организационната психология

Все пак не при всички студенти финансовата страна е определяща. Четвъртокурсничката Стела Накатичева от Смолян, също от ПУ, казва за БТА, че в първи курс мечтаела да бъде специалист по човешки ресурси, но постепенно разбрала, че много повече я вълнува психоанализата. Сега е съгласна да прекара в учене още четири години.

Докато обаче доста млади хора мечтаят за частна практика като психотерапевти, много училища изпитват глад за добре подготвени специалисти за длъжността педагогически съветник.

Преподавателката си обяснява този феномен до известна степен с нормативната уредба за финансирането на училищата и делегираните бюджети: обикновено щатът на

психолога в училище е първият, който се съкращава,

за да се правят икономии от заплати.

Данни от националната рейтингова класация на Министерство на образованието, младежта и науката показват, че най-добра реализация по специалността психология имат студентите от бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров" и от Шуменския университет.

Доцент Андреева намира за куриозен факта, че възпитаниците на СУ се нареждат едва на трето място - предвид факта, че тези два университета дори нямат акредитация за подготовка на психологически кадри от Националната агенция по оценяване и акредитация.

В момента шест висши учебни заведения имат акредитация за подготовка на психологически кадри на трите образователни нива във висшето образование.

Като друг тревожен момент тя посочва това, че

работодателите не проявяват особен интерес към завършилите психология

- по скала от 0 до 100, изразяваща предпочитанията на компаниите към дадена специалност, оценките на всички ВУЗ-ове за специалност "психология" са в диапазона от 1 до 3.

Опасността това да означава, че трудовият пазар вече е пренаситен с психолози, е много реална, обезпокоена е доцент Андреева.