И зследователи от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих и от университета на Маями са на мнение, че са открили признаци за съществуването на черни дупки не само в космическото пространство, но и на Земята - например в Южния океан.
Учените са убедени, че гигантските фунии, които не могат да бъдат видени, реално съществуват и дори притежават "срок на годност" от една година, се твърди в доклад, публикуван на сайта на сп. Fluid Mechanics, предаде Нюзру.
Вихрите са били наблюдавани най-вече в южната част на Атлантическия океан, пише в. "Дейли мейл".
Ориентирайки се по спътникови снимки, учените са стигнали до извода, че те всмукват вода от океана по същия начин, както черните дупки в космоса поглъщат светлината.
Оказва се, че тези фунии са толкова плътно обкръжени от постоянно движещи се потоци вода, че всичко, попаднало в тях - отпадъци, мазут, живи същества и дори вода, изчезва завинаги.
Изучавайки феномена, професор Джордж Халер, специалист в областта на нелинейната динамика от Швейцарската висша техническа школа в Цюрих, и професор Франциско Берон-Вера от университета на Маями по математически път са изолирали вихри, пренасящи вода, от последователни спътникови наблюдения.
Така са определили границата на въртене, която, както се оказало, се намира вътре във водовъртежа. Този процес винаги е създавал затруднения, тъй като водовъртежите са прекалено стремителни и се движат хаотично.
В резултат учените са открили, че вихрите в океана притежават собствена "фотонна сфера" или "фотонна окръжност" (в съответствие с терминологията в теорията на относителността на Айнщайн), както и черните дупки.
В космоса лъч светлина на критично разстояние спира да се завихря в черната дупка. Вместо това той се изкривява и се връща в изходно положение, образувайки кръгова орбита.
Подобна сфера има и около водовъртежите в океана - в нея частиците течност се движат в затворен кръг, без да имат възможност да излязат от него, както и светлината в черната дупка. Така вихрите в океана математически са еквивалентни на черните дупки.
Специалистите се надяват, че получените от тях резултати ще им помогнат да решат редица тревожещи ги въпроси, включително влиянието на вихрите върху температурата в Световния океан, а също причината за неговото замърсяване.
Изследователите предполагат, че водовъртежите, усилващи преноса на топла и солена атлантическа вода в северна посока, притежават сдържащ ефект. По всяка вероятност те намаляват негативното въздействие на топенето на морския лед в условията на глобалното затопляне.
До неотдавна учените не можеха да определят доколко силно е това влияние в количествено изражение, тъй като нямаше точни данни за границите на вихрите.
Неотдавна подобни вихри са били открити и в Мексиканския залив.
Сега учените ще използват данните, за да преценят какви са възможностите да насочат преноса на вода при бъдещи нефтени разливи в залива.
