М еркурий озадачава учените с металната си сърцевина. Сега те казват, че са разрешили загадката. Въпросът е
как Меркурий е станал "желязна планета", с огромно ядро, съставляващо 65% от масата ѝ.
Тяхното предположение е, че е имало гигантски междупланетарен "удряй и бягай" процес между Меркурий и Земята или Венера.
Според проучване, публикувано онлайн в "Нейчър Геосайънс" на 6 юли, Меркурий и други необичайно богати на метал обекти в Слънчевата система, може да са реликви, оставени след сблъсъци в началото на създаването на системата.
Меркурий, малката най-вътрешна планета, съдържа два пъти повече желязо от всяка друга земна планета. Нейното желязно ядро представлява почти 65% от цялата ѝ маса, за сравнение ядрото на Земята, представлява само 32% от масата ѝ.
Професор Ерик Асфог от университета в щата Аризона казва, че
Меркурий може да е загубила половината от мантията си след одраскващ удар с по-голяма планета – Земята или Венера.
Един или повече удари може да са свалили мантията на Меркурий, оставяйки след себе си тяло, съставено предимно от желязо.
Асфог и Андреас Рюфер от университета в Берн са разработили статистически сценарий за това как планетите се сливат и растат, на базата на общата представа, че Марс и Меркурий са последните две реликви от първоначална група от може би 20 небесни тела, повечето от които са се сраснали, за да образуват Земята и Венера.
Според Рюфер, който извършил компютърното моделиране на проучването
"гигантските сблъсъци са поставили финалните щрихи на нашите планети".
