В ъпреки че Уран и Нептун са пълни с газ, техният състав има съществени разлики от Юпитер и Сатурн, като същевременно са доста сходни един с друг. Планетарните учени се стремят да изпратят космически кораб поне до една от планетите, но финансирането в областта е несигурно и ще отнеме много години, за да се стигнете до там, дори и да бъде одобрено. Междувременно Европейската космическа агенция (ESA) се е опитала да възпроизведе техните атмосфери, за да симулира, какво ще се случи със сондата при навлизане в атмосферата на ледените гиганти, съобщи IFL Science.
Подобно на по-големите си колеги, Уран и Нептун са съставени предимно от водород и хелий. Въпреки това, докато техните концентрации на метан са ниски (съответно 2,3 и 1,5 процента), те са 3-8 пъти по-високи от тези, които космическите кораби "Галилео" и "Касини" са срещнали при навлизане в Юпитер и Сатурн.
Поне в близко бъдеще всяка мисия до двата ледени гиганта вероятно ще бъде ръководена от НАСА, но ESA има желание да участва в проектите, допълват от IFL Science.
В хиперзвуковия плазмен тунел T6 Stalker (Преследвачът Т6 - буквален превод от англ. ез. - бел.ред.) в Оксфордския университет и плазмените аеродинамични тунели на компания за диагностика на потока с висока енталпия от Университета на Щутгарт били изстреляни към твърд обект, създавайки интересни изображения.
What It Looks Like To Fall Into Uranus (Or Neptune)https://t.co/KGFwFyM2bV
— IFLScience (@IFLScience) November 16, 2023
Избраните форми вероятно са предназначени да моделират как може да изглежда един бъдещ космически кораб, когато предприеме последното си гмуркане, а не нещо, предназначено да се хареса на тези, които вече се забавляват от името на една планета.
Смята се, че заедно с външните си газове Уран и Нептун имат гигантски океани от свръхкритични течности. Никоя сонда няма да издържи дълго вътре, точно както “Касини” не успя да се сблъска със Сатурн.
“Ние искаме корабът, който ще изпратим до тези планети да оцелее възможно най-дълго, за да събере максимално много информация”, отбелязват изследователите.
„Предизвикателството е, че всяка сонда ще бъде подложена на високи налягания и температури и следователно ще изисква високоефективна система за термична защита, за да издържи на навлизането в атмосферата за определен период от време“. Това посочва Луис Уолпот от ESA. „За да започнем да проектираме такава система, първо трябва да адаптираме настоящите европейски съоръжения за тестване, за да възпроизведем атмосферните състави и скорости“, коментира той.
Since Neptune was discovered, the planet has only completed one orbit around the Sun.
— The Science World (@scienceworld224) July 12, 2023
📸: NASA/ESA pic.twitter.com/yGVJBX7iqW
Уолпот отбеляза по-рано; „Целта на дейността беше да се адаптира сегашното наземно съоръжение за симулиране на съответните атмосферни условия на водороден газ (H2) и метан (CH4) на сондата в наземни тестови съоръжения, които все още не бяха налични в Европа и не съществува плазмено съоръжение за симулиране на H2 и CH4 среда“, обяснява ученият.
Освен ако не бъде значително променен от ракети - което би означавало да носи много допълнително гориво - бъдещият космически кораб ще навлезе в която и да е планета със скорост, близка до нейната орбитална бързина, или около 24 км/ч. Нито едно съоръжение все още не е успяло да постигне подобно нещо, подчертава Луис Уолпот.
Въпреки това, чрез изтласкване на плазмата покрай моделната сонда с 19 км/ч, изследователският екип се приближава към целта си.
Съоръжението може да измерва топлината, която сондата изпитва както от конвекция, така и от радиация. Експериментите са разкрили, че дори малки количества метан променят радиационния спектър около региона в сравнение с условията, доминирани от водород и въглерод.
NASA releases rare close-up images of our 7th planet Uranus https://t.co/czqXx4NVbz
— DPForesi - Science Fiction Author (@dpforesi) November 17, 2023
