Предшественици на Древна Троя са обитавали праисторическо селище край момчилградското село Върхари, твърди българо-френски екип от археолози.
Екипът проучва праисторическо селище отпреди 6000 г.
Ръководителят на екипа ст.н.с. Явор Бояджиев подчерта, че откритите до този момент находки с голяма вероятност ще потвърдят иначе сензационната фантазия, че праотците на героичната Троя са от племена, населявали земите на днешна България в района на момчилградското село.
"Селището, което сега разкопаваме, е в пряка близост със светилището на Орфей, смятано и за негов гроб, до село Татул, както и недалеч от Перперикон, обитавани през каменно-медната епоха.
Това селище край Върхари е живяло един сравнително кратък период, най-вероятно между 4500 - 4000 г. пр.Хр., със сигурност в каменно-медната епоха", разкрива Явор Бояджиев.
Тогава Балканският полуостров е център на развитието на цивилизацията в Европа, уточнява той.
Надеждите на българо-френския екип са да бъдат осветлени онези около 800 години, които са между двете епохи, но за тях няма сведения и доказателства.
"Най-ранната Троя се появява в началото на бронзовата епоха, около 3000-а година пр.Хр. За нея са характерни тунелести дръжки, каквито намираме и тук, както и при село Орлица, на около 50 км от Бяло море, а Троя е отсреща на брега. С други думи на Върхари имаме елементи, които са характерни за ранната Троя, но тук те са се появили няколко стотин години по-рано", гласи хипотезата на Бояджиев.
Според него местното население е било притиснато от нахлуващите от север племена и се е принудило да се изтегля постепенно на юг.
"От Върхари до Бяло море са не повече от 70 км, корабоплаването тогава не е било никакъв проблем. Така можем да допуснем, че предшествениците на Троя са именно от този район, но това е все още само хипотеза", уточнява археологът.
Макар и съвсем в началото на проучванията, селището разкрива изключително интересни моменти от бита на прародителите на Хектор, Парис, Еней и останалите митични персонажи. То безспорно е било доста голямо - само сега разработваният терен е от над 80 декара.
Няма обаче данни на това място да е имало град. Археолозите са се натъкнали на цели жилищни комплекси с "апартаменти" от по 300 квадрата с надземна част и с дълбоки вкопавания.
"Всяко жилище разполага с помещения с различно предназначение - за обработване на кремъци, други пък са пълни с керамика, трети са по-бедни на инвентар. Но пък ателиетата, спалните, трапезариите, изобщо цялото жилищно и селищно устройство, и особено наличието на много зърно, това е най-интересното за екипа", посочи Бояджиев.
Той уточни, че при проучванията в Тракия не са откривани такива щедри количества зърно. Намерените керамични предмети също били необичайни за Тракия, тъй като показват връзки с Беломорието, с Македония, със Сърбия.
Според Бояджиев "тук са живели хора като нас, но може би малко по-умни от нас", но не се нае да ги назове. "Това са хора, които са живели поне 2000 г. преди траките, но в никакъв случай за тях не можем да мислим като за някакви примитивни хора, напротив, имало е изключителна цивилизация.
По неговите думи "тези хора са били с доста развито религиозно и философско мислене", а фигурките-идоли на жени и на животни подкрепят версията му.
Бояджиев изрази изненада от наличието на толкова голямо праисторическо селище в планински район като този в Кърджалийско. То е едно от най-големите така компактно застроени и на такава голяма площ, поясни той.
Находките ще бъдат изследвани във Франция. "Вече имаме основания да смятаме, че има някаква връзка между това население и основоположниците на ранната бронзова епоха като Троя, като най-известен представител.
Селището край Момчилград за първи път доказва, че цивилизацията в този край на континента е продължила да съществува, въпреки теориите, че близо 800 години Европа е била едва ли не в пълен застой и живот не е имало", посочи още археологът.
