П ълните слънчеви затъмнения са едни от редките и красиви природни феномени, които са резултат от невероятни съвпадения. И сега те се случват доста рядко, а според учени от университета на Оксфорд, в далечно бъдеще те дори ще изчезнат.
Меркурий показва как се свиват скалистите планети
Животът на Земята може да се е зародил заради сблъсък с небесно тяло като Меркурий
Всъщност, темата за точността на изчисленията кога ще са слънчевите затъмнения е много, много стара. Още през 1695 г. Едмънд Халей открива несъответствия между историческите данни кога е имало затъмнения и изчисленията, кога те би трябвало да се случат. Тенденцията се потвърдила и при проверката му в историческите данни до над 2000 години назад.
Вулкан - известната планета, която никога не е съществувала
Слънцето е имало звезда-двойник
Тогава Халей вижда две причини - или гравитацията отслабва и променя орбитите на Земята и Луната, или въртенето на Земята се забавя и денят става по-дълъг. Халей е уверен в теорията за гравитацията на Нютон и допуска втората хипотеза. Тя означава, че по-слабото въртене на Земята е ускорило това на Луната. За да балансира връзката между двете космически тела, Луната се е отдръпнала на малко по-далечна орбита от Земята, за да се движи по-бавно. Ако 2000 г. по-рано Земята се е въртяла по-бързо и Луната е била по-близо, тогава изчисленията, кога са слънчевите затъмнения, съвпадат с историческите данни за тях.
По-модерните проучвания потвърждават хипотезата на Халей. Земята действително забавя въртенето си. Причината са приливите и отливите на моретата и океаните. На местата, където континенталният шелф е по-плитък, той се сблъсква с високите приливи и това води до забавяне на въртенето на Земята. От своя страна това води и до отдалечаването на Луната от нея.
Юпитер е най-старата планета в Слънчевата система
Учените вече имат и преки данни, които изчисляват скоростта на процеса. Те са възможни благодарение на мисиите Apollo. Астронавтите оставиха на Луната няколко лазерни рефлектора. И до днес учените ги използват, за да отразяват лазери от тях обратно до Земята. Това позволява изчисление на точната дистанция между Земята и Луната в рамките на няколко сантиметра. Дългосрочните изчисления показват, че Луната се отдалечава от Земята средно с 3.8 см на година.
Това означава, че лунният диск ще става все по-малък от Земна гледна точка. А това означава, че един ден, той ще е твърде малък за пълно слънчево затъмнение. Това обаче ще се случи след около 620 млн. години. Но отдалечаването на Земята и Луната една от друга означава, че се променя и ъгълът на съвпадение със Слънцето, което допълнително прави пълните слънчеви затъмнения по-редки. Затова, ако имате възможност да видите пълно слънчево затъмнение, възползвайте се. Най-близкото е през август тази година, но то ще бъде видимо най-вече от територията на САЩ. За сметка на това НАСА планира да го предава на живо дори и с включване от Международната космическа станция.
