"Пс скането
на есемес" е по-близо до устната реч, отколкото до писмената, твърди
британска лингвистка, за която разказва британският в. "Дейли телеграф".
Текстовите
съобщенията имитират начина, по който непринудено
бъбрим, а не по който пишем, смята д-р Карълайн Таг, която е първата в света, защитила докторат по
темата.
В продължение на три и
половина години лингвистката е проучила 11 хил. есемеси, за да стигне до
заключението, че използваният в тях език е подобен на говоренето, а не на
писаното слово. Есемесите съдържали 190 хил. думи,
изпратени от 235 души на възраст между 18 и 65 г.
Противно на опасенията, че кратките текстови съобщения съсипват изкуството на общуване между хората, според д-р Таг те всъщност развиват
уменията ни за взаимодействие чрез езика. Тя смята, че есемесите са дори нов вид
форма на общуване между хората.
Д-р Таг е анализирала правописа, граматиката и съкращенията на
социалните и бизнес есемеси.
Много често в съобщенията си
използваме възклицания, вербални паузи (например Oh и Erm, на английски),
съчинени думи, игрив правопис, съкратени думи
(както Dunno, вместо I'don't know - "не знам" на английски), дава пример тя.
Всъщност, лингвистката открива, че съкращенията и
"изяждането" на думи е много по-рядко явление, отколкото се смята. Трябва
да знаеш как работи езика, за да си сигурен, че другите ще те разберат,
обяснява тя.
За д-р Таг именно способността да се съкращават и променят думи, да се играе с
граматическите и други правила показва дълбоко разбиране на езика.
Според измерванията на лингвистката средната дължина на един есемес е 17,5 думи.
Освен това, нейното впечатление е, че целта на повечето съобщения е в много
по-голяма степен да поддържат взаимоотношенията, отколкото да предават
лаконично факти. Тя дава примери за много есемеси, които
съдържат информация, която няма "никаква връзка", но е забавна, с
игрив език, с живи метафори.
Според научната й ръководителка Сю Хънстън текстовите съобщения са
просто поредната фаза от развитието на езика.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
