Гениалният полски учен умира на 70-годишна възраст на 21 май 1543 г. в североизточния град Фромборк (Frombork.pl), но досега се знаеше само, че е положен в един от десетките анонимни гробове под пода на катедралата - както много други духовни лица.
За намирането му бе съобщено през 2005 г. Тогава археолози твърдяха, че компютърният портрет, генериран по останки от череп, намерен във фромборкската катедрала, поразително прилича на малкото стари гравюри, на които е изобразен Коперник.
През 2004 г. в храма бяха направени измервания с помощта на георадар, позволяващи да се локализират предмети и да се направи лазерно сканиране отвътре.
Опити да се установи къде е гробът на Коперник са правени нееднократно - най-напред през 1802 г., а след това през 1909 и 1939 г. Издирвали са го и германците по време на Втората световна война, но досега нито един опит не се бе увенчал с успех.
Последно с амбициозната задача се бяха заели група археолози под ръководството на директора на Института по антропология и археология на висшата хуманитарна школа на град Пултуск проф. Йежи Гонсовски.
Няколко години отне на учените да възстановят и идентифицират тленните му останки.
За разпознаване беше използвано ДНК от зъб и кост от намерените тленни останки, което бе сравнено с ДНК от кичур коса, намерен в една от книгите на Коперник.
Новият му гроб е също във Фромборк, а два дни преди това в Олщин също се състоя траурна церемония, за която ковчегът бе докаран в църквата тържествено и с военен ескорт.
Ковчегът му бе положен в катедралата от XIV век, а върху надгробния камък от черен гранит е гравирана карта на Слънчевата система.
Коперник (1473-1543) бе първият астроном, който формулира всеобхватна хелиоцентрична космология, която отне на Земята отрежданото й дотогава място на център на Вселената.
Възгледите си той излага в своето съчинение "За въртенето на небесните сфери" (De revolutionibus orbium coelestium), което е забранено от католическата църква цели два века - от 1616 до 1828 г.
Първо издание на труда от 1543 г. неотдавна бе продадено на търг в "Кристис" за 2,2 млн. долара.
По-рано тази година Международният съюз за чиста и приложна химия кръсти на него 112-ия елемент от Менделеевата таблица.
Най-тежкият от официално признатите елементи, известен и като "унунбий", вече носи името "коперникий".
Новото название предложиха физиците от немския Център за изследване на тежки йони в Дармщадт (GSI), където за пръв път синтезираха този елемент през 1996 г. чрез ускорителя на тежки йони.
През 1999 г. полският папа Йоан Павел Втори посети родното му място Торун и оцени неговите научни постижения, припомня АФП.
Името на Коперник носи и Варненската астрономическа обсерватория с планетариум. До сградата, която се намира в Морската градина, има скулптура на великия учен, направена от големия български скулптор Любомир Далчев през 1968 г.
Тя е единствената, при изработването на която авторът е използвал сложната техника на кованата мед.
Източник: по материали от БГНЕС
Последвайте ни
