Пътят към наднорменото тегло е постлан с... намерения за отслабване и строги диети. Защото те най-често се провалят и то не толкова поради липсата на воля, колкото поради автоматизмите, на които сме подвластни.
Тези, които така и не успяват да отслабнат, положително познават отлично потискащото чувство да не можеш да устоиш на лакомствата въпреки многобройните си добри намерения. Непосредствената наслада от изкушенията се оказва по-силна от набелязаната в дългосрочен план цел. Само така може да бъде обяснено защо все повече хора по света трупат все повече килограми.
В Германия междувременно с наднормено тегло са две трети от мъжете и над половината от жените, а в САЩ - цели 70% от населението. При това нито липсва доброто желание за отслабване, нито пък на пазара има дефицит от диетични продукти, бедни на мазнини храни и разнообразни средства за отслабване.
Очевидно обаче, за да се пресече тенденцията към повсеместно угояване, не е достатъчно да се апелира към разума. Поне също толкова важно е да се имат предвид и независимите от разума склонности, пише психоложката Терез Марто от университета в Кеймбридж.
Тя обяснява, че машиналните мотивационни центрове в мозъка ни оказват много по-голямо влияние, отколкото се е смятало досега. Именно поради това много храни, от които в никакъв случай не се отслабва, се купуват заради привлекателните им опаковки, широката реклама и сравнително малкото време за размисъл при обиколката из магазините.
Когато добрата воля удря на камък
Силните импулси и неудържимите желания обаче не са единствената причина за твърде често безславния край на диетите. Важна роля играят и автоматизмите, установили се покрай многократните повторения.
Както сочат резултатите от изследванията, хората извършват към половината от ежедневните си действия механично. Само няколко примера - варенето на сутрешното кафе, заключването на вратата при напускане на дома, пътуването с кола до работата.
Предимството от тези установили се модели е, че изискват по-малко концентрация и позволяват вниманието да бъде насочено другаде. Недостатъкът - вредните автоматизми са точно толкова твърдо вкоренени, колкото и полезните. И ако някой е свикнал след работа винаги да се отбива в определен ресторант за бързо хранене или да престоява с часове пред телевизора, похапвайки чипс или шоколад, рискът добрата му воля за отслабване да удари на камък е много голям.
В такива случаи успех може да се постигне, само ако поведението бъде отклонено в желаната посока. Според учените от Кеймбридж основните възможности за оказване на влияние в това отношение са две: ако засегнатите бъдат подтикнати да живеят по-здравословно чрез промени в заобикалящата ги среда или пък, ако, чрез специални програми за обучение, се направи опит за прекъсване на връзката между утвърдилите се асоциации (например телевизия и чипс) и за създаването на нови, по-здравословни.
Ефектът на малките промени
Според Марто и нейните колеги по-ефективни са промените в околната среда, тъй като чрез тях могат да бъдат обхванати големи части от населението. А и както сочат наблюденията, дори малките промени оказват голямо влияние.
Децата, например, биха си купували много по-често плодове в междучасието, ако те са на разположение до касата на училищната лавка. А ако си купят плод, е много по-вероятно да не посегнат към сладоледа или някой друг сладкиш.
Възрастните са също толкова податливи на подобни "номера" - ако част от количката за пазаруване в магазина е обозначена като "Място за плодове и зеленчуци", те непременно биха се съобразили и биха купували повече плодове и зеленчуци. В ресторанта пък може да се осигури по-добър пласмент на по-здравословните храни, ако те бъдат изложени на витрината с няколко сантиметра по-напред от останалите или пък менюто изрично насочва към тях.
Всъщност, както обобщават в крайна сметка британските учени, все пак надали ще мине без изрични законови предписания. Тъй като много от въздействията, които насърчават здравословния начин на живот, няма как да бъдат подложени на постоянен контрол без по-строги разпоредби. Това се отнася в най-голяма степен за рекламата на храни в детските предавания, отбелязва Терез Марто. Независимо от вида на представяния продукт, тези клипове просто карат малките зрители да ядат много повече.
