Тази година археолозите на НИМ проучват голямо светилище в най-високата част на върха.
В пределите на античния групов паметник от национално значение е открит голям тракийски храм и светилище на Зевс и Хера, обхващащ площ от 50 кв. м.
Доказателства за използването на новооткрития храм на връх Кози грамади през римската епоха са откритите монети на император Елагабал и фрагменти от мраморни оброчни плочки, някои от които - с изображение на бог Зевс.
Другите находки на експедицията са монети, сечени в Тракийски Херсонес, монети на македонските владетели Филип Втори и Александър Велики, денарии от късната Римска република, над 1000 керамични фрагмента от съдове, поднасяни като дарове в светилището.
Началото на неговото функциониране започва през втората фаза на ранножелязната епоха (VIII-VI в. пр. Хр.). Преустроен е през IV век едновременно с изграждането на одриската владетелска резиденция в подножието на върха, открита и проучена от Иван Христов.
През този период траките са използвали обработени каменни блокове, за да подчертаят фасадата на храма. Покрили са го с керемиди от коринтски тип, а на мястото на старите глинени олтари са изградили четири кръгли олтара, изградени от камък и глина.
Това ранно светилище, както и друго, разположено на съседния скалист връх - Сборови грамади, обяснява защо владетелите на одрисите в края на класическата епоха построяват укрепената резиденция в планината. Очевидно в тази част на Същинска Средна гора е действало значимо регионално култово средище.
Светилището съществува до V век сл. Хр., когато християните унищожават храма и изграждат на 15 метра северно от него малка еднокорабна църква.
Тазгодишната експедиция на НИМ има амбициозната задача да проучи цялостно светилището на връх Кози грамади, което в древността е било оградено от каменна стена.
Източник: БТА
Последвайте ни
