Дк ка с размери колкото на пет
Германии или щата Калифорния се е отворила тази зима и
пролет в озоновия слой над Арктика, съобщава АФП, като се
позова на научна публикация в сп. "Нейчър".
За първи път озоновата дупка над Арктика е била
равна по размери с тази, наблюдавана над Антарктика.
Рекордно голямата дупка се е
образувала в резултат на необичаен студ на Северния полюс.
В
продължение на 15 дни тя се е премествала
над Източна
Европа, Русия и Монголия, като е излагала понякога населението
на тези райони на високи нива на ултравиолетово лъчение, твърдят
учените.
Озонът се формира в стратосферата, където филтрира
ултравиолетовите лъчи, увреждащи растителността и предизвикващи
рак на кожата и катаракта.
Този естествен щит редовно е атакуван на нивото на
земните полюси през зимата и пролетта отчасти заради
хлорофлуоровъглеродите, използвани от хората в системите за
охлаждане или в аерозолите.
Днес емисиите на тези съединения са
почти нулеви, благодарение на протокола от Монреал, подписан
през 1985 г.
Големият студ си остава главен фактор за
разрушаването на озона. Под действието му водната пара и
молекули азотна киселина се кондензират, за да образуват облаци
в ниските слоеве на стратосферата. В тези облаци се образува
хлор, който в крайна сметка води до разрушаване на озоновия
слой.
Дупката в озоновия слой обикновено е по-голяма в
Антарктика,
отколкото в Арктика, защото на Южния полюс е
по-студено. До този момент пробите, взети на Северния полюс,
показваха, че намаляването на озоновия слой е доста
по-ограничено отколкото в Южното полукълбо.
Наблюдения със сателити, извършени в интервала от зимата на
2010 г. и пролетта на 2011 г. обаче са показали, че озоновият
слой е претърпял тежко изпитание на височина между 15 и 23
километра.
Най-значителното му стопяване, близо 80%, е
било регистрирано на височина между 18 и 20 км.
"За първи път намаляването е било достатъчно, за да
можем да говорим за дупка в озоновия слой над Арктика", се
посочва в изследването.
Причината за този феномен е т.нар. полярен
вихър
- масивен циклон, който се формира всяка зима в
стратосферата на Арктика и който миналата година се е зародил
при условия на изключителен студ, обяснява Глория Мани от
американската Лаборатория за реактивно движение в Калифорния.
"Разрушаването на озона е започнало през януари, после
се ускорило до такава степен, че концентрациите на озон в района
на полярния вихър са били доста по-ниски от тези през миналата
година".
Особено ниски стойности са били наблюдавани през 27 дни
от месец март и в началото на месец април на площ от около 2 млн. кв.км, което е
почти пет пъти площта на
Германия или Калифорния
Тази стойност е равна на стойностите, отчетени при
озоновите дупки над Антарктика от средата на 80-те години на
миналия век.
През април полярният вихър се е премествал над
най-гъстонаселените райони на Русия, Монголия и Източна Европа в
продължение на 15 дни.
Измерванията, извършени на земята, са
показали необичайно високи стойности на ултравиолетово лъчение
преди вихърът да се разсее.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
