Надежда за гладните: Пшеница, която обича солта и не е ГМО

У�н �ни обявиха, че са създали нов вид пшеница, която расте на солени почви.

Това е нов лъч надежда в търсенето на начини за изхранване на нарастващото човечество в контекста на променящия се климат и намаляващите ресурси от прясна вода.

Пшеницата "Дурум" има ген, който "обича" солта. Тя обаче не е генномодифицирана - метод, който не се приема в много страни, вкл. в България, а е плод на класическо кръстосване.

Генът TmHKT1;5-A, който е бил открит в древни сортове зърно, е бил добавен към обикновен търговски сорт пшеница именно по този традиционен начин.

Генът помага да се премахва натрия от водата, която преминава от корените към листата на растението, обясняват от екипа в университета на Аделаида, Южна Австралия.

Пшеницата дава до 25% повече реколта от обикновените сортове, сочат тестове, проведени в силно солени ниви.

"Дурум" се използва за направата на паста, булгур и кускус и логично носи по-малко сол от хлебната пшеница.

Според някои изчисления нуждите на човечеството от храна ще нараснат до 70 на сто до средата на века, когато се очаква населението да се увеличи от 7 на 9 млрд.

Предизвикателствата ще се утежнят и от въздействието на климатичните промени върху количеството, разпределението и интензивността на валежите.

Солеността вече е сериозен проблем в сухи и полусухи региони в развиващите се страни, където почвите са естествено солени или пък водата за напояване има висока соленост.

Тази толерантност към солта може да облагодетелства най-напред Япония, чиито обработваеми земи бяха залети от миналогодишното цунами.

Около 20 хил. хектара оризища в североизточна Япония бяха залети от солена морска вода, което ги прави негодни за отглеждане на традиционни сортове ориз.