Човек винаги е бил склонен да експериментира. Къде обаче е границата между истинските научни експерименти и екстравагантността? Ето няколко примера за най-куриозните опити на учени да докажат тезите си:
През 1920 г. на руския лекар Сергей Бруконенко се удало чрез прост апарат да продължи с цели три часа живота на главата на куче, която била отделена от тялото. Интересен експеримент, но мнозина биха се запитали дали това не е някаква форма на садизъм.
През 1984 г. изследователите Април Круско и Кристофър Ветцел изследват 114 кафенета в САЩ с цел да разберат доколко физическият контакт между сервитьор и клиент оказва влияние върху бакшиша. Ето е резултатите: при леко потупване по гърба бакшишът се увеличавал с 14%, а при докосване на ръцете бакшишът скачал с цели 37%.
Дрогираният слон и нехаещото куче
Изследователи от шотландския университет "Стърлинг" си поставили въпроса дали хората под вода и на сушата имат еднакви възприятия за нещата. За целта те пуснали осем водолази на дъното на морето и за контрол осем водолази в пълна екипировка на плажа. Всички те през слушалки трябвало да възприемат определени думи. Двете групи се представили абсолютно еднакво.
Дали кучетата помагат на своите господари при нещастен случай и по някакъв начин сигнализират, че е нужна помощ? Изследователи от университета в Онтарио убедили 12 собственици на кучета да симулират сърдечен инфаркт в парка. Нито едно от кучетата не предприело нещо за своя господар...
Колко ужасяващи трябва да бъдат обстоятелствата, за да не може човек въобще да заспи? В търсенето на отговор на този въпрос през 1960 г. шотландски изследовател фиксирал отворените клепачи на трима мъже с тиксо, подложил ги на периодични електрошокове, принуждавал ги да гледат в микроскоп и допълнително пускал много силна музика. След 8 до 12 минути всички хъркали дълбоко...
Слонът Туско, който живеел в зоопарка в Оклахома, бил инжектиран с най-голямата доза ЛСД, която може да понесе живо същество, 3000 пъти по-голяма доза ЛСД от тази, която понася наркозависим човек. Слонът пощурял, наложило се да му бъдат инжектирани големи количества успокоителни, но в рамките на три часа той издъхнал.
Хлебарки-спринтьори и деца-гризачи
Психологът Робърт Цайонг решил да разбере дали хлебарките могат да тичат по-бързо, ако са пред публика. За целта той поръчал миниатюрен стадион и населил скамейките му с хлебарки. И, о, чудо! Действително "публиката" дала криле на състезателите-хлебарки.
През лятото на 1942 г. американският университетски преподавател проф. Лорънс Лишан решил да докаже, че хората са способни да учат насън. За целта той малтретирал 20 деца в продължение на 45 нощи с изречението "Ноктите ми са ужасни на вкус". Резултатът: след тези среднощни "изтезания" почти всички деца престанали да си гризат ноктите...
