Н ова теория предполага, че лицевите мускули на нашите мъжки предци са еволюирали като защита срещу юмручните боеве, пише Би Би Си.
Костите, които най-често получават фрактури при човешките сбивания са придобили най-много сила в началото на еволюцията. Освен това тези са костите, които най-силно отличават мъжете от жените.
Статия в списание "Биологични ревюта" твърди, че битките за вниманието на жените и за различни ресурси показват, че
насилието е ключов елемент за еволюционните промени.
Фосилни данни показали, че австралопитеците, непосредствените предшественици на хоминидите, са имали поразително стабилни лицеви структури.
В продължение на много години тази здравина се е обяснявала с адаптацията към много сурова диета, включваща ядки семена и треви. Скорошни открития, направени благодарение изследване на модела на износване и на въглеродните изотопи в зъбите на австралопитеци, обаче хвърлят съмнение върху хипотезата с храната.
Професор Дейвид Кариър, водещ биолог от университета в Юта, САЩ и колегата му д-р Майкъл Морган, предлагат нова теория, според която конкуренцията между мъжките индивиди са предизвикали развитието на тези лицеви мускули.
В подкрепа на своята теория, Киърър и Морган прилагат данни от биещи се съвременни хора. Няколко справки от болничните спешни отделения показват, че нараняванията от насилие са особено много по лицето.
"Челюстта е една от най-често чупените лицеви части, но сега това не е краят на света, тъй като имаме съвременна медицина, хирурзи. Преди милиони години обаче, такова нараняване най-вероятно ще е фатално. Няма да можете да сдъвчете храната си и просто ще гладувате до смърт", обяснява проф. Кариър.
Челюстта, бузите, очите и носът са тези части от лицето, които най-често получават наранявания в съвременните юмручни боеве, но при австралопитеците те са и най-защитените благодарение на еволюционните процеси.
Освен това, тези лицеви части са най-различни при мъжете и жените, както е било и при нашите предци.
"При хората и човекоподобните маймуни като цяло мъжките екземпляри е по-вероятно да се сбият и съответно при мъжките има по-голяма вероятност от наранявания", посочва проф. Кариър.
Интересното е, че с течение на еволюцията, здравината на тези уязвими зони намалява. Според професора това се обяснява с намаляването на необходимостта от защита: "Нашите ръце и горната час на тялото ни не са толкова силни, колкото са били при австралопитеците. Има едва времева корелация".
