Щ амът на вируса ебола, предизвикал сегашната епидемия в Западна Африка, е мутирал, а това може да направи неефикасни експериментналните терапии, които вземат за мишена негови гени, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес.
Повечето разработени срещу ебола експериментални лечения вземат за мишена част от генната секвенция в генома на вируса или протеин, произлязъл от нея, поясниха американски вирусолози.
Ако настъпят промени в генната секвенция в резултат на мутация, експерименталните терапии ще са неефикасни.
Всъщност подобни промени са свързани с естествената еволюция на вируса с времето.
"Изследването ни хвърля светлина върху промени в генома, които могат да повлияят върху генни терапии, разработени в началото на XXI век на базата на щамове на ебола, предизвикали епидемии през 1976 г. и 1995 г.", заяви Густаво Паласиос от Центъра за геномни науки в Института за изследване на заразни болести към американската армия.
Като сравнили цялостния геном на щама, предизвикал сегашната епидемия, с онзи, който е в основата на случаите на ебола в бившия Заир (ДР Конго) през 1976 г., и с причинилия заболяванията от ебола през 1995 г., учените открили мутации в около 3 на сто от генома.
Тези генни терапии понастоящем дават най-големи надежди за борба с ебола, но нито една от тях все още не е одобрена от Американското управление за контрол на храните и лекарствата и Европейската агенция за безопасност и контрол на лекарствата.
Тъй като Световната здравна организация взе спешни мерки, за да се опита да спре разпространението на сегашната епидемия в три африкански страни – Гвинея, Сиера Леоне и Либерия, малък брой пациенти бяха подложени на експерименталните терапии. След няколко месеца терапиите ще бъдат клинично тествани в Сиера Леоне.
"След разработването им вирусът ебола не само е мутирал, но продължава да се променя", заяви Джефри Кугелман от екипа.
"Три от мутациите са се появили в рамките на сегашната епидемия", обяснява още специалистът.
Резултатите от изследването са публикувани в mBio.
