М оже да се каже, че луните, които орбитират около планетата джудже Плутон, се държат като "твърдоглави тийнейджъри", защото движението им е хаотично, заявиха учени, цитирани от Франс прес.
Те стигнали до тези заключения, след като изследвали снимки, направени от космическия телескоп "Хъбъл".
През последните 10 години "Хъбъл" откри четири малки луни – Стикс, Никта, Цербер и Хидра, в орбита около Плутон и друга луна на същата планета – Харон.
Плутон и Харон формират бинарна система – две сходни по размери тела в орбита около общ барицентър. Като ползвали снимките, учените изследвали осветяването на тези малки луни.
"Никта и Хидра са с по-осветена повърхност, както и Харон, докато повърхността на Цербер е по-тъмна. Това повдига въпроси за начина, по който са се формирали телата, кръжащи около Плутон", отбелязаха учените.
"Предполагаше се, че в далечното минало метеорит се е блъснал в Плутон и че луните на планетата са се формирали от облак от отломки вследствие на сблъсъка", заяви съавторът на изследването Марк Шоуолтър от института SETI В Калифорния.
"Следователно очаквахме луните да се съберат. Сега знаем, че нещата стоят другояче.
Формирането на кръжащите около Плутон тела остава загадка,
но направихме няколко нови крачки напред към истината.
Сега сме като археолози, които току-що са извадили от земните недра парчета от древни глинени съдове, но не знаят как да комбинират тези парчета, за да може съдовете да придобият първоначалния си вид", обясни Шоуолтър.
Получените резултати навеждат също на мисълта, че орбитите на три от луните – Стикс, Никта и Хидра, са свързани една с друга.
Същото се наблюдава при юпитеровите луни Йо, Европа и Ганимед – докато Йо се завърти 4 пъти около Юпитер, Европа прави две завъртания, а Ганимед – едно.
Тези учудващо предвидими и стабилни движения в орбита се добавят към други непредсказуеми и дори хаотични ротационни движения на луните.
"Луните на Плутон са като твърдоглави тийнейджъри, които отказват да следват правилата",
се пошегува другият съавтор на изследването Дъглас Хамилтън от университета в Мериленд.
Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Нейчър".
