Преди около 10 хил. години "най-добрият приятел на човека" е служел не само за защита и компания, но и за храна - поне от време на време, заключават от Университета в Мейн (UMaine.edu), направили находката.
Това, което е останало от древния опашатко, живял в Тексас, е костица от черепа му, която ясно свидетелства, че стопаните му са се грижили за него преди да го сготвят.
Студент в университета попаднал на останките, докато анализирал проба от изсъхнало човешко изпражнение, открито в Югозападен Тексас през 70-те, за да разбере повече за начина на хранене в този регион в периода преди 1000 до 10 хил. години.
С радиовъглеродно датиране и ДНК-анализ е била потвърдена възрастта и произхода на костта.
Фактът, че е била открита дълбоко в човешките екскременти и е имала специфичния кафяво-оранжев цвят, който придобиват костите след преминаването им през хранопровода, доказва, че е била консумирана.
Според учените е възможно някои кучета да са били отглеждани и само за храна.
Според Белкнап и колегата му намерената костица е фрагмент от мястото, където черепът се свързва с гръбначния стълб, и е от куче, което най-вероятно е било малко, с къса муцуна и къса козина - като отглежданите от индианците.
По думите му находката е важна, защото хвърля светлина не само върху генетичната история на кучетата, но и на взаимоотношенията между хората и четириногите тогава.
Въпреки всичко, те са играли огромна роля в човешката култура в продължение на векове и не случайно се наричат техни "най-добри приятели".
Археологични находки на останки от кучета има и от много по-ранни периоди: в Белгия отпреди 31 хил. години, в Чехия - отпреди 26 хил., и от Сибир - отпреди 15 хил. години, но от Новия свят не са много.
Последвайте ни
