Най-старият домашен другар на човека
в Америка - куче, живяло преди 9400 години, е тежал близо 14 кг и е завършил живота си в чиния.
Преди около 10 хил. години "най-добрият
приятел на човека" е служел не само
за защита и компания, но и за храна - поне от
време на време, заключават от Университета в
Мейн (UMaine.edu), направили находката.
Това, което е останало от древния
опашатко, живял в Тексас, е костица от
черепа му, която ясно свидетелства, че стопаните
му са се грижили за него преди да го
сготвят.
Студент в университета попаднал на останките,
докато анализирал проба от изсъхнало
човешко изпражнение, открито в Югозападен
Тексас през 70-те, за да разбере повече за начина
на хранене в този
регион в периода преди 1000 до 10 хил. години.
С радиовъглеродно датиране и ДНК-анализ
е била потвърдена възрастта и произхода на
костта.
Фактът, че е била открита дълбоко в
човешките екскременти и е имала
специфичния кафяво-оранжев цвят, който
придобиват костите след преминаването им през
хранопровода, доказва, че е била консумирана.
Според учените е възможно някои кучета да са
били отглеждани и само за храна.
Според Белкнап и колегата му намерената
костица е фрагмент от мястото, където
черепът се свързва с гръбначния стълб, и
е от куче, което най-вероятно е било малко, с къса
муцуна и къса козина - като отглежданите от индианците.
По думите му находката е важна, защото хвърля
светлина не само върху генетичната история на кучетата, но и на взаимоотношенията
между хората и четириногите тогава.
Въпреки всичко, те са
играли огромна роля в човешката култура
в продължение на векове и не случайно
се наричат техни "най-добри приятели".
Археологични находки на останки от
кучета има и от много по-ранни периоди:
в Белгия отпреди 31 хил. години, в Чехия
- отпреди 26 хил., и от Сибир - отпреди 15 хил.
години, но от Новия свят не са много.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
