О тглеждането на храна в Космоса не се случва само във филми като последния блокбастър на Ридли Скот "Марсианецът".
Фантастичната лента с Мат Деймън събра 55 млн. долара приходи само в първия си уикенд по кината. Само един филм в историята е имал по-силен дебют през месец октомври.
Историята разказва за астронавт, принуден да оцелее напълно сам, досущ един бъдещ Робинзон Крузо, във враждебната среда на Червената планета. Като ботаник, героят му изнамира начин да отглежда картофи, използвайки марсианската почва и собствените си екскременти.
Фермерството в Космоса, обаче, всъщност вече се случва реално
"Фокусирали сме само се върху отглеждането на няколко вида салата, марули, репички, които помагат за рециклирането на водата", обяснява Брус Бъгби за научния сайт TechCrunch.
Той оглавява отдела за климата, почвите и растенията в Университета на Юта и през последното десетилетие работи с НАСА за каузата в Космоса да могат да се отглеждат растения.
Неотдавна проектът му се увенчава с успех на Международната космическа станция. Шестимата астронавти на борда й не само се зарадваха на реколта този август, но и станаха първите хора в Космоса, които да консумират "местното производство". Новината беше съобщена от НАСА.
Според Бъгби филмът "Марсианецът" и едноименната книга от Анди Уиър, на която е базиран, доста точно следват реалната наука по отношение на космическото фермерство. По думите му обаче
Има определени нюанси и наглед дребни разлики, които всъщност са доста важни
Като например това, че почвата на Марс е прекалено богата на железни оксиди (което придава червеникавия цвят) и на нея трудно нещо ще израсне. Методът на ученият е различен от този на Мат Деймън и се базира на хидропониката (отглеждане върху субстрати без почва или почвени смески) и рециклираната вода.
Естествената светлина също е проблем. На Марс тя далеч не е достатъчна, казва Бъгби, коментирайки филма.
В момента той и колегите му работят върху възможността за използване на огромни, рефлекторни огледала с лещи, които улавят и фокусират светлината и я "вкарват" чрез фиброоптика.
Надеждите за живот на Марс и колонизиране на планетата са много стари и наскоро бяха съживени от откритието на течаща вода на повърхността на Марс. Но, както отбелязва и Бъгби, в крайна сметка става въпрос за пари, за много пари.
Технологията за колонизиране буквално е тук, но финансирането му - не съвсем
Днес, изпращането на около 500 г храна и други доставки в орбита около Земята струва 10 хил. долара. Отглеждането на храната на място би смъкнало разходите при космическите пътешествия.
Ученият обяснява, че "пречистването" на въздуха в космическия кораб от въглеродния диоксид също е сложен и скъп процес - такъв, който за растенията е естествен, и безплатен.
Освен всичко останало, налице са и психологическите ползи - да си свидетел на това как животът покълва и расте пред очите ти, може да повдигне настроението и духа на астронавтите по време на дългото пътуване в самотния и тъмен Космос.
