Kомпютърна програма успя за първи път да премине успешно теста на Тюринг, т.е. да заблуди жури, че самата тя е човек.
Събитието е считано за начало на нова ера в изследванията върху изкуствения интелект, но поставя и важни въпроси за киберпрестъпността, подчертава британският в. „Индинпендънт“.
Тестът, дали машина може да се определи като мислеща,
е предложен от британския математик и логик Алън Тюринг. В своя статия от 1950 г., озаглавена „Изчислителни машини и разум“ той подчертава, че е трудно да се дефинира какво представлява мисленето като човешка дейност и още повече то да се отнесе към машините.
Затова Тюринг предлага една машина да бъде определена като мислеща, ако може да заблуди 30% от едно жури, че комуникират с друг човек, а не с машина. Комуникацията става посредством текстови съобщения, които се разменят в продължение на пет минути.
До момента обаче никой компютър не беше успявал да подведе нужния брой хора. Има все пак няколко други машини, създателите на които твърдят, че са минали успешно легендарния тест. „Разговорът“ с тях обаче не е бил свободен, а е воден по предварителен набор от теми.
Ситуацията обаче се променя сега с
украинския „младеж“ Юджин Густман (Eugene Gootsman), който всъщност не е 13-годишният ученик от Одеса,
за когото се представя, а компютърна програма, създадена от двама руски и един украински специалист през 2001 г.
„Основната ни идея беше, че той не може да знае всичко. Възрастта му прави това съвсем правдоподобно“, казва Владимир Веселов, един от „бащите“ на Густман. „Отделихме много време на създаването на реалистичен герой“, добавя той.
„В областта на изкуствения интелект няма по-легендарен и оспорван тест от този на Тюринг, при който компютър убеждава достатъчен брой от събеседниците си, че той не е машина, а човек.
Като имаме обаче машина, която може
да подведе човек да си мисли, че някой друг, или дори нещо друго, е човек, на когото имаме доверие –
това е алармиращо за киберпрестъпността“, казва проф. Кевин Уоруик.
Сегашният тест на Тюринг беше организиран от Университета в Рединг и съвпадна с 60-годишнината от смъртта на известния учен.
Алън Тюринг е математик и логик, един от бащите на теоретичната информатика и изкуствения интелект. Трудовете му имат и голяма философска стойност.
Още от малък проявява изключителен математически талант. Завършва математика в Кеймбридж, а после прави докторантура в Принстън.
През войната работи в британския център за криптоанализ, а след това – в Националната физическа лаборатория, където участва в създаването на някои от важните ранни компютри.
Животът на Тюринг завършва трагично през 1954 г., когато той е на 41 г.
Две години по-рано е осъден като хомосексуалист, тъй като по това време хомосексуалността е била престъпление. Вместо да отиде в затвора, избира химическа кастрация – инжекции с естроген, които го правят импотентен и му причиняват гинекомастия.
Заради присъдата си губи криптографската си работа за правителството, дòпуска си до секретна информация и му е забранено да влиза в САЩ.
Смята се, че се е самоубил, изяждайки ябълка, натопена в цианид. Има обаче и съмнения в официалната версия. Някои негови близки твърдят, че смъртта му е нещастен случай и Тюринг се е отровил с цианидни пари от домашната си лаборатория.
През 2009 г. тогавашният британски премиер Гордън Браун поднесе официални извинения заради начина, по който страната се е отнесла към Тюринг. През декември 2013 г. кралица Елизабет II го помилва посмъртно.
