Храмът на майката богиня Кибела вече е защитен

В�х �ху храма на майката богиня Кибела в Балчик вече е поставено защитно съоръжение.

Храмът, открит на 23 април 2007 г., е обявен за недвижима културна ценност от национално значение, но опазването му продължава да е трудно, защото се намира на територията на частен имот.

Покритието ще предпазва оригиналните археологически находки от атмосферното влияние. Необходими са обаче и други действия. В Министерството на културата смятат, че трябва да бъдат премахнати незаконно изградените части от съвременна постройка, да започне реставрацията на разкритите части от храма и връщане на място на всички находки, които сега са в градски музей.

Специалисти в момента проучват законовите възможности за спасяване на храма, което включва и решаване на въпросите около собствеността на терена.

През миналото лято започна консервация и реставрация на находки от храма. Сред тях най - голям интерес представляват мраморна глава на Посейдон, две статуи на Афродита, един релеф на майката богиня Кибела, две оброчни плочки с Тракийския конник, десет епиграфски паметници, както и много монети.

Останките от античния храм бяха намерени при изкопни работи за строеж на хотел в крайбрежната зона на Балчик. Още първия ден от изкопа бяха извадени мраморна фундамент-колона с надпис на латински език, мраморен плот от пейка с двуредов надпис на гръцки език, варовиков блок от фриз-архитраф с букрании (бичи черепи), гирлянди и розети и голяма каменна плоча, която, както се установи по-късно, е част от разрушената от багера западна стена на античната сграда.

Разкопките започнаха на 8 май 2007 г. от екип в състав Игор Лазаренко, Радостина Енчева и Елина Мирчева. Бе разкрита централната част на храма, ориентиран по посоките на света.

Характеристиките, техниката на градеж и строителната керамика, позволяват строителството на сградата да се постави в елинистическата епоха, най-вероятно в периода 280--260 г. пр. Хр.  Откритите материали при разкопките - монети, керамика и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване до края на ІV в. след Хр. - или повече от 700 години.

В храма бяха открити повече от десет цели или полузапазени мраморни статуи, повечето от които представят Великата майка на боговете (Кибела). Разнообразни сюжети имат намерените мраморни релефи. С култа към Майката на боговете е свързана мраморна едикула с изображение на богинята, релеф - отново с изображение на Кибела, който е  украсявал горната част на мраморна плоча със списък на участниците в религиозното сдружение и надгробна плоча на младеж, дарен посмъртно от баща си на Майката на боговете.

Надписите, намерени в храма, са над 20 (изцяло или почти изцяло запазени). Всички текстове, освен един, са на гръцки език. Най-ранните надписи, които със сигурност са свързани с храма, са от ІІІ в. пр. Хр. Преобладават паметниците от елинистическата епоха, а седем надписа могат да се отнесат към римския период.

Най-много са посветителните надписи, поставени върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, или представляващи отчети за дарения и служене на богинята. Богинята носи името "Понтийска Майка на боговете", "Понтийска Майка" и в един случай "Понтийска богиня", а самият храм е наречен Метроон.

Епитетът "Понтийска", както и въобще обвързването на богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва.

Разкопките в храма продължиха през 2008 г., когато само за един ден в преддверието бяха разкрити шест статуи и два релефа.

Изследователите казват, че това е единственият открит храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистически храм в България.

Намерените надписи и мраморна пластика са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществен живот в древния Дионисополис. Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани до сега в неин храм.