Казват обаче, че зад всеки успял мъж стои една силна жена. А жените, изкачили се сами на върха?
Първите им опити да щурмуват науката датират още от древността. Без да изпадаме в краен феминизъм решихме да събудим спомена за заслугите им в тази област.
Хипатия Александрийска
Жаждата за знание тя е наследила от баща си - Теон Александрийски. В науките философия, астрономия и математика Хипатия (Hypatia) превъзхождала съвременниците си. През късната античност тя става първата жена с катедра в Александрийската школа. Изнасяла е и публични лекции по философия, което обаче разбунило духовете, тъй като навремето тази наука била привилегия за образования елит.
Някои източници твърдят, че Хипатия изобретила астролабията - уред, който определя часа и позицията на небесните тела, по-късно доразвит от арабите. Други пишат за нейното обаяние и безупречен дидактически подход. Еманципацията и свободомислещият дух на Хипатия й навлекли обвинения в езичество и гнева на освирепели християни, които по жесток начин отнели живота й.
Мария Склодовска-Кюри
Тя отдава живота си на изследователската дейност и науката. През 1903 г. първа сред жените печели Нобелова награда по физика заедно със съпруга си Пиер Кюри и Анри Бекерел. Полската учена допълва Менделеевата таблица с елементите радий и полоний, успява да изолира радия и изучава свойствата му - заради този неин принос към химията повторно става Нобелов лауреат.
Голямата дъщеря на Мария Кюри - Ирен Жолио-Кюри - тръгва по стъпките на майка си. Тя също дели престижната шведска награда със съпруга си Фредерик. Уви, за откритията си двете жени заплащат прескъпо: покосява ги левкемия - вероятно последица от излагането им на радиоактивно лъчение години наред.
Онеправданият гений
Името Лизе Майтнер, което неминуемо свързваме с откритието на ядреното делене, принадлежи на една не по-малко забележителна жена. Още от дете тя блести с особен талант в математиката. Австрийката от еврейски произход записва физика в университета във Виена и става една от първите жени физици, завършила с докторска степен. По-късно се мести в Берлин, където асистира на Макс Планк.
В Берлин Майтнер работи над радиоактивния разпад с химика Ото Хан, но режимът на Хитлер я прогонва в Швеция, където по пощата получава от Хан резултатите от изследванията му. Тя успява да ги разтълкува, с което проправя пътя към великото откритие. Нобеловата награда за химия обаче присъждат на Ото Хан. Ще запомним Майтнер с кръстения на нея химичен елемент майтнерий, както и с хуманизма й.
Поезия на логическата мисъл
Айнщайн нарича дъщерята на Макс Ньотер - Еми "най-творческия гений в математиката". Работата й определя бъдещето на тази точна наука и оказва голямо влияние за формирането на абстрактната алгебра. Теоремата, носеща нейното име, играе важна роля в класическата и квантовата механика. Студентите на Еми Ньотер я боготворят и се застъпват за нея в опитите й да се хабилитира.
В началото на ХХ век не гледат с добро око на жените с амбиции в науката - в университетите цари дълбок скептицизъм. Ньотер все пак получава пълномощно да преподава, което нацистите й отнемат заради еврейския й произход. В научните среди я тачат не само заради постиженията й. Еми Ньотер очаровала с буен смях и шеговитост, както и с визията си - тя носела рокли тип "чувал" и мъжки шапки.
Нобелов лауреат вместо домакиня
Потомката на интелектуалци и учени, Мария Гьоперт-Майер, се вслушва в съвета на баща си, който я окуражава да търси различна съдба от тази на домакините. Това решение я отвежда по пътя на физиката, а за откритието на структурата на атома й присъждат Нобелова награда. Така тя става втората жена носителка на престижното отличие. В САЩ работи върху програмата за ядрено оръжие.
Кралицата на кристалите
Дороти Кроуфут-Ходжкин е само на единайсет, когато в училище научава как да "отгледа" кристал. Изяществото на тези образувания пленява английската учена и тя им посвещава кариерата и живота си. Затова, че кристализира витамин B12 и разгадава строежа му с помощта на рентгеново лъчение, през 1964 става третата жена Нобелов лауреат по химия след Мария Кюри и дъщеря й Ирен Жолио-Кюри.
Амбициозната изследователка постига пореден успех като определя положението на атомите в пеницилина. Благодарение на нея започва масовото производство на антибиотика. За упоритостта на Ходжкин красноречиво говори фактът, че тя работи цели 35 години върху дешифрирането на молекулата на инсулина. През 1987 получава и Международната Ленинска награда за мир.
Сбъдната мечта
Джейн Гудол осъществява детската си мечта: без да има нужното висше образование приматоложката заминава за Африка, за да изучава живота и поведението на маймуните. За разлика от другите изследователи, тя предпочита да срещне животните в естествената им среда, което тогава се смята за налудничаво. Смелостта й стига дотам, че броди из джунглите съвсем сама.
След дълги години, посветени на изследвания, Гудол налага метода си на работа и защитава докторска титла в Кеймбридж. Работата я тласка в нова посока - насочва усилията си към спасяването на планетата. Джейн Гудол неуморно се труди, за да мотивира себеподобните си да живеят по-разумно и да бъдат по-критични в отношението си към парите. "Руутс & Шуутс" е един от многото й проекти.
След дълги години, посветени на изследвания, Гудол налага метода си на работа и защитава докторска титла в Кеймбридж. Работата я тласка в нова посока - насочва усилията си към спасяването на планетата. Джейн Гудол неуморно се труди, за да мотивира себеподобните си да живеят по-разумно и да бъдат по-критични в отношението си към парите. "Руутс & Шуутс" е един от многото й проекти.
Приватизация ли?
Елинор Остром не мисли така. След като опровергава теорията за общата собственост, през 2009 г. тя получава Нобелова награда за икономика заедно с колегата си Оливър Уилямсън. Предходното схващане включва експлоатация на корпоративната собственост - пасища или риболовни зони - от ползвателите, което води до приватизация или намеса на властите в регулацията.
Източник: Дойче веле
Последвайте ни
