БАН - ябълката на раздора

Докато учените от Българската академия на наукит (БАН) се канят да протестират на 19 май заради орязаната субсидия, а министърът на образованието и председателят на академията си разменят реплики чрез медиите, масло в огъня наля финансовият министър Симеон Дянков от САЩ.

"Все още си имаме Академия на науките с почти 8000 души, повече отколкото са данъчните служители...

Но българската наука не е допринесла много нито в една област, а със сигурност с нищо за икономиката", заяви той на форум във Вашингтон, посветен на икономическата криза в Европа и бъдещето на еврото.

Дянков е отбелязал, че науката трябва да стане по-приложна.

"Дойче веле" коментира, че това изказване е било прието особено добре от участниците в конференцията. Надали обаче тук ще е така.

В сутрешния блок на БНТ вчера председателят на БАН акад. Никола Съботинов заяви, че

предложенията на министър Сергей Игнатов водят до ликвидиране на академията

В отговор образователният министър коментира, че учените ще протестират срещу нещо, което реално не съществува.

"Те къде са видели моите предложения за промени? Ние оповестихме един план, в момента юристите работят по него, но засега няма конкретен текст", попита той и добави, че в бокса това се нарича "бой със сянка".

Акад. Съботинов не му остана длъжен и в интервю за днешния брой на в. "Труд" коментира, че Игнатов не е подходящ за министър на науката и че академията ще води дела докрай, за да опази собствеността си.

Репликите между тях започнаха да стават все по-малко научни и повече лични.

Подразнен от оценката на Съботинов, днес образователният министър заяви пред БНТ, че не председателят на БАН е човекът, който ще казва дали става или не за поста, който заема.

Това вече е старческа логорея, защото той прекали, отбеляза Игнатов

Според него недоволството на учените е политически мотивирано, а от БАН спекулират, че някой иска да им национализира имотите и това се случва всеки път, когато някой заговори за реформа в академията.

Министърът е на мнение, че в момента собствеността не се управлява правилно, а би могла да носи средства и БАН да не се намира в криза.

По думите му целта на промените в Закона за БАН е институтите да са автономни като университетите, като по този начин ще разполагат с повече пари за правене на наука.

Акад. Съботинов обаче смята, че ако се стигне до децентрализация, ще са необходими още 4-5 млн. лв., защото ако институтите бъдат пръснати, всеки трябва да има международен, правен отдел и т.н. Освен това по този начин те не могат да вършат работата си.

Съботинов твърди, че реформата в БАН е започнала, когато той е оглавил академията. По думите му тя изпълнява ролята на научно-изследователски център и в него 18% от учените на страната публикуват 60% от научната продукция.