Фрагментите са от стенописната украса на храма и датират от първата половина на XV век. Върху тях личат части от човешки фигури, както и образите на св. Георги и архиерей.
Изображенията са дело на неизвестни художници, а единият е наречен "Рембранд в иконописта" от проф. Овчаров.
Според археолога, който работи в екип с доц. д-р Хитко Вачев от музея във Велико Търново, зографът е сред най-добрите художници в православния свят, а запазените стенописи нямат аналог.
Преди седмица същият екип археолози откри край църквата "Св. Св. Петър и Павел" болярски сребърен пръстен от 15 -16 век.
Находките от завършващия археологически сезон в манастира в Асенова махала, в северното подножие на Царевец, ще бъдат представени днес във Велико Търново. Най-значимата сред тях е била открита в яма, разкопана в югоизточния двор на храма.
"Това е специфичен гроб за стенописи
Църквата има три строителни периода - от началото на XIII век, от първата половина на XV век и от края на XVI век, като най-добре запазена е стенописната украса от втория етап.
Липсва северната стена на храма, която вероятно е била съборена при земетресение през XVI век. Тогава заедно със стените са паднали и стенописите.
Съборените стенописи не са били изхвърлени, а затворени в стенописен гроб - традиция от Средновековието, при която в знак на уважение стенописната украса се препогребва с религиозни ритуали.
Това ни дава възможност сега да видим непокътнати тези изображения на светци от този най-хубав стенописен пласт", обяснява проф. Овчаров.
Това е един от най-добрите православни художници от началото на XV век не само по българските земи. "Може би знаем и неговото име, защото върху един графит в притвора на храма се казва, че в църквата е дошъл "кир Николас". Надписът е на български език, но художникът е кир, т.е. господин. Не е изключено да става дума за художник, дошъл от Византия", обяснява проф. Овчаров.
"Стенописите са уникални, защото на пръстите на едната ръка се броят ансамблите в България, изписвани през първата половина на XV век, т.е. първите години след завладяването на България от османските турци.
Нашето откритие хвърля
светлина върху неизвестни моменти от българската история.
Църквата "Св. Св. ап. Петър и Павел" е била патриаршеска резиденция за един много кратък период от време. След понижаването на самостойната Търновска патриаршия в ранг на митрополия храмът става митрополитска резиденция.
Тези стенописи са направени по време на митрополит Игнатий. Той е един от големите светила на източното православие и е участник в делегацията, която подписва унията между Източната и Западната църква във Флоренция през 1438 г.
Най-интересното е, че за първи път в български православен храм могат да бъдат видени и католически елементи, т.е. проекцията на подписаното споразумение между Изтока и Запада", обяснява археологът доц. Хитко Вачев.
Той е категоричен, че сцената "Полагане в гроба и оплакване на Христа" е вдъхновена от италианския ренесансов художник Джото.
По същия начин за първи път в българска православна църква се появява и изображение на св. Христофор Богоносец, който е изключително тачен на Запад, но непопулярен по нашите земи.
"Тази експресия, която виждаме върху откритите стенописи е точно смесването на къснопалеологовия стил с определени католически влияния", казва доц. Вачев.
Едномесечните разкопки в манастирския комплекс са били съсредоточени около разкриването на архитектурата и проучването на отделните строителни периоди. Разкрити са останките на част от ранните манастирски сгради от XIII-XIV век, а над тях са тези от XVII-XVIII век, когато манастирът става резиденция на търновските митрополити.
