С 2% е намаляло използването на нелегален софтуер в България през последната година и половина и това е най-големият спад в Югоизточна Европа от 2006 г. насам, каза в интервю за БТА Георги Дамянов, директор на дирекция "Авторско право" в Министерството на културата (МК).
Купен е легален софтуер за 2 млн. долара повече, допълни той.
Очакваме позитивни резултати за спад и за цялата 2011 г., които ще излязат от международното независимо проучване през април 2012 г., посочи Дамянов.
По думите му
спадът при пиратския бизнес софтуер е от 67 на 65%,
но е необходима още доста работа в тази посока - в Западна Европа неговият дял е 30-35%.
Важна роля за намаляване на незаконния бизнес софтуер са изиграли двата етапа на масовата разяснителна кампания, започнала през 2010 г. Третият етап беше през 2011 г. и резултатите се очакват.
"Регистрираните в търговския регистър фирми са стотици хиляди и физически не можем да проверим всички и да ги санкционираме. Затова е по-добре да се обърне внимание на фирмите да проверят какъв софтуер ползват и да бъдат посъветвани да заменят пиратския със законен.
Изпратени бяха 15 000 писма до случайно избрани компании и получихме отговори от 3000-4000, което е много добър резултат. През идната година предвиждаме да продължим кампанията съвместно с НАП", каза Георги Дамянов.
Той отбеляза, че през тази година в дружествата за колективно управление на авторските и сродните права би трябвало да са постъпили повече средства от миналата година - поне с над 1,5 млн. лв., най-вече
от използване на музика при публично изпълнение в хотели, ресторанти, дискотеки
и други заведения, за което МК много активно съдейства.
Събраните от глоби в МК средства са около 80 000 лв. - с около 1/3 по-малко от 2010 г., което означава, че ползвателите започват да се научават, че трябва да спазват Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и да си плащат за ползването на музика, което е и крайната цел на контролната дейност.
Благоприятните резултати се дължат и на приетите промени в ЗАПСП, които са в сила от 25 март.
Според тези промени само едно дружество може да събира отчисления за един вид права. В МК са регистрирани шест дружества, вероятно ще има още едно-две. Всяко от тях е регистрирано, за да защитава определен вид права.
Така само Музикаутор и ПРОФОН могат да събират такси от заведения и хотели за публично използване на музикални произведения.
На сайта на МК може да се направи справка кое дружество за коя област в авторското право отговаря, посочи ръководителят на дирекция "Авторско право".
Друга промяна в закона е предвиденото в него утвърждаване от министъра на културата на
тарифите за ползвани произведения, които са договорени преди това
между дружествата и браншовите организации.
Например Българската хотелска и ресторантьорска асоциация и Браншовата асоциация на ресторантьорите в София, от една страна, и Музикаутор и ПРОФОН, от друга, са се споразумели след преговори за тарифите за използване на музика в заведенията, които зависят от категорията, броя на местата, дали заведението е сезонно или целогодишно и от други критерии.
Засега само около 10% от заведенията в страната са сключили договори, но процесът е вече в ход. Хотелиерите и ресторантьорите са заинтересовани да се обединяват в асоциациите, които са договорили преференциални цени за своите членове и ще плащат 40-50% по-ниски такси от индивидуалните ползватели, обясни Дамянов.
По думите му в областта на публичното изпълнение сега наред е концертната дейност, която е по-слабо обхваната. Изискванията на закона не се спазват от организаторите.
Те трябва да имат предварително писмено разрешение за осъществяване на концерта и за използване на репертоара от съответното дружество за колективно управление на права.
Като положителна промяна в ЗАПСП експертът открои и повишаването на санкциите, които вече са от 2000 до 20 000 лв. (преди бяха от 300 до 3000 лв.)
"Най-често наказателните постановления, които издава министърът на културата, са подготвени много добре от нас и при обжалване в съда се потвърждават.
Препоръката ни е ползвателите
да сключват договори с дружествата за колективно управление на права
и да извършват договорените отчисления, вместо да плащат глоби, които са много високи и имат превантивна роля", коментира Дамянов.
Той отбеляза, че проверки се правят през цялата година - през зимата в зимните курорти, през лятото - в морските. Реагира се и на сигнали за нарушения от цялата страна.
Тази година Инспекторатът по авторско право към МК е направил 387 проверки. Издадени са около 200 наказателни постановления.
Проверките се извършват съвместно с полицията, а за нелегалния софтуер - и с отдела за компютърни престъпления към ГДБОП, ръководен от Явор Колев.
Сътрудничеството между МК и МВР в защита на правата на интелектуална собственост е много добро, отбеляза Дамянов.
С посредничеството на държавата е постигнат
напредък и в отношенията с кабелните и сателитните оператори,
които препредават и излъчват защитени произведения - филми и музика.
В тази област е сключен един договор. Скоро ще бъдат сключени още няколко между Българската асоциация на кабелните и комуникационните организации и дружествата за колективно управление на права.
МК активно съдейства за сключване на договорите, за да може после тези тарифи да се утвърдят от министъра на културата и процесът да не спира, посочи експертът.
С промените в ЗАПСП и по-специално в чл. 26 е направена стъпка напред за изплащането на компенсационни възнаграждения от вносителите и производителите на празни носители, макар че според правоимащите отчисленията са ниски - 1-1,5% от стойността на всеки носител.
Сключен е договор между дружеството за колективно управление на права "Копи-БГ" и най-голямата неправителствена организация на производителите и търговците на хардуер БАИТ (Българската асоциация по информационни технологии). Предстои да бъдат публикувани и техните тарифи.
По думите му много е важно, че вече четвърта година България е
извън т.нар черен списък, или Списък 301
на САЩ, в който са включени страните, които не предоставят достатъчно условия за защита на правата на интелектуална собственост. Американското правителство следи този процес чрез частния бизнес в отделните страни и дипломатическите си представители.
Прогнозите за влизане в списъка се правят всяка година през март, а през април Държавният департамент решава коя страна да бъде поставена в списъка.
Основен проблем за България - а и за света - в областта на защитата на правата остава пиратството в интернет. Използването на защитени произведения почти изцяло вече се пренася в мрежата - филми, музика, софтуер и т.н.
Затова и пазарът за различните видове твърди носители - дискове, все повече се стеснява - и у нас, и в чужбина. Намалява съответно и производството им, посочи Дамянов.
Според него е въпрос на време проблемът да се реши законодателно, но с бурното развитие на технологиите това става все по-сложно. Затова на първо време нещата може би трябва да се регулират с джентълменско споразумение между интернет доставчиците и носителите на правата, за което МК ще работи, посочи експертът.
По думите му между положителните примери в това отношение е гигантът "Гугъл", който филтрира торент сайтове с нелегално съдържание, т.е. от компанията слагат граница между законност и печалба. По този начин осигуряват и успех за своята легална услуга "ЮТюб".
Интернет доставчиците печелят от трафика, а
90% от него е на защитени произведения,
които се разпространяват в нарушение на ЗАПСП. Законът обаче не ги задължава да свалят дадени произведения от определени сайтове по сигнал от правоносители.
Технологията е такава, че законът не е в състояние да определи кой достъп може да бъде ограничен и кой - не.
Трудно могат да се прилагат законодателни ограничения и след като Европейският парламент и Европейският съд обявиха ограничаването на достъпа до интернет за нарушаване на човешки права, а те не бива да се ограничават по административен и законов път, припомни Георги Дамянов.
Въпреки това МК ще работи за постигане на договорености между правоносителите и доставчиците на интернет за изработване на правила за ползване на защитени произведения в мрежата, заяви експертът.
