Всички я четем. Дори и скептиците се позовават на нея, а най-верните й почитатели се кълнат в нея.
Но кой списва Уикипедията?
Един от тези хора е 35-годишният Ян Айнали. Компютърният специалист, който е дипломиран инженер от Карлстадския университет, прекарва почти цялото си свободно време - "около четири часа в делничните дни, а през почивните дни в края на седмицата и повече" - в редактиране на шведската секция на онлайн енциклопедията.
Той е писал статии за университетския си град, намиращ се в Централна Швеция и - като бивш танцьор на брейк - за шведските национални първенства в този стил.
Бърз поглед върху хората, посетили ежегодната конференция на Уикипедия в края на миналата седмица, показва, че
той се вписва в средностатистическия образ на необвързан млад учен, около 30-годишен
или по-възрастен, който без да му се плаща за това, е бил завладян от страстта да споделя знания и да пише за неща, на които държи.
За "активен" сътрудник се смята всеки, който извършва поне по пет редакции месечно, "което може да бъде всичко - от поставяне на изпусната точка, поправяне на правописни грешки или написването на цял абзац", казва Марек Кошньовски, който бидейки 42-годишен, женен, баща на две деца, не се вписва особено в модела.
В момента има около 90 хил. сътрудници в цял свят. Около 650 от тях, от 56 страни, се събраха в северния израелския пристанищен град Хайфа, за да участват в продължилата от четвъртък до събота тазгодишна "Уикимания" - конференцията на сътрудниците.
"Търсачът на мозъци" от Великобритания Кошньовски е написал по-голямата част от статията на английски за папа Йоан Павел Втори. Като вярващ католик от полски произход, се е срещал с него четири пъти.
"Все още не е съвършена. Дори все още не е и добра статия, но я отварят по 3000 пъти на ден."
Как намира време, по около час на седмица? "Опитвам се да намирам време, обикновено преди лягане", казва той.
"Може да гледаш филм по телевизията. Намирам това за по-успокояващо. Повечето хора са по-млади, необвързани, обичащи техниката, не бих казал маниаци", признава той.
Казва, че докато пише, научава много нови неща, "освен това ми дава стимул, когато децата използват Уикипедия в училище и дъщеря ми Мария казва: "Моят татко пише за това."
Холандецът Хойб Лауренс, 24-годишен, прекарва по около четири часа дневно, два от които на работното си място - той упражнява свободна професия и пише между другото и за военните гробища от Втората световна война в Холандия.
Приятелката му се е научила да чака. "Предполагам, че на приятелките на повечето хора не им харесва, когато не са поставени на първо място. Мнозина спират да редактират, като си намерят приятелка."
Той се е отказвал няколко пъти, но винаги се е връщал към тези занимания. Няма как да избягаш от Уикипедия.
Чествайки тази година десетата си годишнина, радващата се на огромна популярност
свободна енциклопедия от създаването си през 2001 г. е нараснала досега на 19 млн. статии на 282 езика.
Критиците казват, че е ненадеждна и разпиляна, защото всеки може да редактира, но тя се чете от 400 млн. души на месец.
"Търсиш нещо в Гугъл и попадаш на Уикипедия. Виждаш някаква правописна грешка и я поправяш, и така се връщаш", казва Лауренс.
Повечето сътрудници не се ръководят от идеологически причини, нито дори от лозунга на организацията с нестопанска цел, че "всеки трябва да има право на безплатни знания."
Някой казват, че искат да върнат жеста, защото те самите използват Уикипедия. Други обичат да имат голяма читателска аудитория, а мнозина просто не могат да понасят да има лошо написана статия - или изобщо да няма статия - по тема, която им е интересна.
Има и хора, които казват, че го правят просто защото им е приятно.
Има го и социалният аспект - членове на интернет общества, пишещи в страниците за дискусии след всяка статия, се срещат да пият кафе. Тъй като главният ресурс са доброволците, изпълнителната директорка Сю Гарднър казва, че Укипедия има проблеми с участието и със спирането на материали от редактиращите.
Не са много жените, които участват
Поставена е целта броят на сътрудничките да се увеличи на 25% към 2015 г.
Миналата седмица Гарднър дори призовава сътрудниците да бъдат любезни към новите, да поддържат положителна обратна връзка на страниците за дискусии, а не само да разменят критики, както и да използват новото приложение "Уикилюбов" (Wikilove), в което могат да дават оценката си.
В интервю за агенция ДПА основателят Джими Уейлс заяви, че техническата трудност при влизане и работене по статиите е уплашила мнозина, включително жените.
"Тъй като редакторският интерфейс е прекалено труден за масовата публика, ние оставихме настрана много, много хора", казва той. "А поради причини, които са извън нашия контрол, компютърните спецове са предимно мъже."
Специалистите по софтуеър работят по това да направят участието в Уикипедия доста по-лесно.
Съществува и проблемът с точността, въпреки че ентусиастите се кълнат, че отнема средно по две минути, за да бъдат засечени и поправен неверен факт.
Облечен с фланелка, на която пише: "Уикипедия не е съвършена, но е фантастична", шведът Айнали обобщава: "Това е хоби. Тъй като не ми плащат, мога да го правя, когато си поискам и както си поискам."
