М иналата седмица ви запознах със своите виждания за фрагментацията на Android. Ако не сте прочели колко негативно съм настроен към нея и как смятат, че Sense и TouchWiz пречат на закономерното развитие на платформата, може да поправите грешката си тук.
При подобни фундаментални проблеми обективността обаче е задължителна. Именно затова мъдростта "Ако не можеш да ги победиш, стани един от тях" е доста приложима в случая".
Нека за момент забравим идеалния (според мен) свят, в който всички Android устройства получават ъпдейти моментално, а промените и добавките, които правят техните производители, са смислени и даващи нещо повече на потребителите. Добре знаете, че подобен утопичен сценарий е прекалено труден за постигане, имайки предвид, че всевъзможни компании произвеждат хардуер с Android. В своята същност зеленият робот е сходен с Windows и проблемите, присъщи за стандартната платформа на Microsoft, са налични и при него. Не можем да очакваме цялостност и моментални ъпдейти за по-стари устройства, с които сме свикнали при Apple. Компанията от Купертино има съвсем различна политика, в която тя взема всички хардуерни и софтуерни решения.
Накратко - Android и iOS са платформи, водени от крайно различни политики. Сравнението между тях от гледна точка на ъпдейти и съвместимост не би било особено обективно.
Android - платформа или ядро?
Все по-често наблюдаваме случаи, в които Android не е платформата, която дадено устройство използва, а просто ядро, своеобразен фундамент, върху който компанията производител надгражда. Отличен пример за това е Kindle Fire на Amazon, който няма достъп до Google Play, а до Amazon Appstore. разчита на тотално различен интерфейс и не използва приложения на Google. Компанията на Джеф Безос е изградила своя собствена екосистема върху стабилната и безплатна основа на Google, но можем ли в случая да говорим за Android? По-удачно е да наречем платформата Kindle Fire OS или Amazon OS.
Sense, TouchWiz и Optimus UI
В доста по-малка степен концепцията от последния параграф следват и шеловете на HTC, Samsung и LG, както и тези на всички останали производители на модифицирани Android устройства.
Продуктите на Samsung например включват възможности като S-Beam, Samsung Apps, а скоро и S-Cloud, които заместват вградени елементи на Android. S-Beam е версия на Android Beam, Samsung Apps е добавка към Google Play, a S-Cloud вероятно ще дублира вградената възможност за бекъпи на Android. По този начин потребителите получават дуалистично изживяване, в което се намират едновременно в екосистемите на Google и HTC/Samsung/LG.
В идеалния свят, който описах в първата част на текста, това не би било добре. В реалността обаче големите компании всъщност изграждат свои платформи, които да ангажират потребителите и да ги направят потребители на съответния бранд, а не просто на Android. И макар обикновено да не го правят по най-добрия възможен начин, подбудите им са разбираеми. Ако устройствата с Android бяха твърде сходни, потребителите не биха развили привързаност към дадена марка, тоест не биха имали причина да я изберат, когато отново дойде време да сменят смартфона или таблета си. В първата част на текста отбелязах, че би било добре това да се случва посредством смислени диференциатори, а не безсмислени добавки.
Въпросните безсмислени добавки обаче имат и друга полза за компаниите, която на практика ощетява потребителите - заключването в рамките на добавена екосистема. Докато стандартните услуги на Google и странични решения като Dropbox да работят еднакво добре, без конкретното устройство и неговият производител да са от значение, възможностите на Sense и TouchWiz са обвързани с производителя. Резултатът от това е, че HTC и Samsung правят това, което прави и Apple, но не разчитат на собствена платформа, а на предоставената от Google основа.
Накратко - крайният резултат винаги има за цел да накара потребителите да се чувстват привързани. От всичко това стигаме да извода, че свят без Android диференциация, а оттам и фрагментация е невъзможен.
Подобрения
Макар за хроничното заболяване на зеления робот да няма лек, състоянието му може да се подобри по няколко начина. Едни от тях вече влизат в сила, а други очакваме в предстоящите версии на Android.
- унифицирани приложения. Design Guidelines вече налагат правила за това, как би било добре да изглеждат и функционират приложенията за Android - повече за тях може да прочетете тук. Макар нормите да са с препоръчителен характер, въпрос на време е потребителите да започнат да избират най-добрите приложения, което от своя страна ще накара разработчиците да ги спазват все по-стриктно, за да печелят повече.
- по-стриктен процес на одобрение. Ако игра (или приложение) за Android е създадена, спазвайки всички правила, би трябвало тя да изглежда и функционира еднакво добре на всички поддържани устройства. Ако пък е прекалено тежка за HTC Wildfire например, потребителите не би трябвало да могат да я свалят. Отговорност на Google е да следи за спазването на тези правила по-добре, за да може потребителското изживяване да повиши нивото си.
- ограничения на модификациите. Според някои слухове една от важните новости, които ще донесе Android Jelly Bean, е налагане на ограничения върху дизайнерите и разработчиците на производителите на хардуер. Това означава, че някои елементи от Android няма да могат да бъдат заменяни с азиатски приумици със спорни качества.
- конкретни хардуерни изисквания. В основата на политиката на Google относно Android е платформата да е достъпна за всички, най-вече ценово. Това обаче не бива да се поставя на кантар с потребителското изживяване, поради което Анди Рубин и компания трябва да поставят точни системни изисквания за Android или поне да сегментират платформата в няколко категории. Вярваме, че екипът може да се справи по-добре от Microsoft с Home Basic, Home Premium, Business и Ultimate.
