Трима млади програмисти ще представят България на престижното технологично състезание Imagine Cup (ImagineCup.com). Ежегодният форум, организиран от "Майкрософт" (Microsoft.com), се провежда вече за десети път.
Тази година световните финали са в Сидни, а конкуренцията е повече от сериозна: в класирането за надпреварата в Австралия са над 100 отбора от цял свят. Всички участници са минали през предварителен подбор в национални състезания. У нас те се проведоха в два кръга - през декември и април. Съдийството беше осигурено от представители на "Майкрософт" и хора от IT индустрията.
K-Vision от Американския университет в Благоевград (AUBG.bg)
е отборът, който спечели в "квалификациите" у нас.
Той е пример за това как технологиите и желанието за успех обединяват младежи от различни училища и националности: капитан на тима е Самер Ал-Бакхлул, който е с руско-палестински произход, Агим Копали е роден в Тирана, а Николай Георгиев е с родители от България и Беларус. Той е студент не в АУБ, а в Софийския университет. Наставник на тима е доц. Стоян Бонев.
За всички проекти, допуснати до финалите, се изисква да са насочени към решаване на важен проблем на съвремието ни.
Най-популярните теми, около които са разработени повечето представени продукти тази година, са екологията, по-лесният достъп до здравеопазване, обучението, помощта за хората в неравностойно положение, достъпната градска среда.
Българският проект има реално и твърде полезно практическо приложение: неговата кауза e
да облекчи ежедневието на хората с увредено зрение
В България има около 18 хил. незрящи хора. Почти 16 хил. от тях са възрастни и трудно подвижни. Тези, които са по-млади и активни физически, могат да кандидатстват за куче водач.
От организацията "Очи на четири лапи" обясняват, че обучението на едно куче водач продължава около две години. Досега са предали 40 кучета, а капацитетът на базата е 14 кучета на година.
Кучетата са специално подготвени да работят по две схеми - могат да водят човека по конкретен маршрут (помнят по 20 активни маршрута!), но освен това реагират и на команди, така че се справят с желаните отклонения по трасето.
Те са онези, които не само виждат, но и преценяват обстановката и ако не е безопасна, вземат самостоятелни решения за пътя - независимо дали това означава да се избегне отворена шахта или да се заобиколи спрял напряко на тротоара автомобил.
Тяхната помощ е от голямо значение за хората с увредено зрение. И не на последно място - това не са домашни любимци. Имат право да пътуват в градския транспорт и да влизат в закрити обществени места.
Отборът на Американския университет сега е разработил специален прототип, с който незрящите хора могат да разчитат за ориентацията си в пространството само на технологията и на самите себе си.
Прототипът им се нарича C-Path
и използва сензорите в стандартно Kinect устройство (устройство, най-познато на геймърите, защото се използва за безжично управление на движенията на героите в компютърните игри), слушалка с микрофон, нормален таблет и мобилен телефон. За прототипа е специално пригодена и батерия, която осигурява автономност от около 6-7 часа.
Цялата комплектовка е поместена в обикновена раница, на презрамките на която е закрепено Kinect устройството, което потребителят носи пред гърдите си. Това са технологичните "очи", които сканират пространството пред човека и изпращат данните на специално разработен от тримата програмисти софтуер.
Програмата отчита препятствията и изчислява възможните маршрути, така че да навигира потребителя, като му подава гласова информация дали може да продължи напред или трябва да завие. Чрез чувствителния на допир екран на смартфона и неговите вибрации потребителят получава и тактилна информация накъде трябва да върви.
Навигацията е два вида - или по предварително зададен маршрут (да речем, от Софийския университет до Народния театър) или непосредствена - когато системата разпознава актуалните препятствия пред себе си и избира маршрут, които е възможен между тях.
Проектът на българския тим има няколко сериозни преимущества
Устройството разчита на готови и лесно достъпни хардуерни елементи, а целият комплект е сравнително малък. Макар за сега да е тежичък - общо около 4 кг, с развитието на продукта е планирано това да бъде поправено.
Тъй като разполага с инфрачервен сензор, C-Path може да "вижда" в тъмното и при мъгла, например.
Освен това е сравнително дискретен и осигурява нужната самостоятелност в придвижването на хората с увредено зрение. Това е важно на фона на отношението на някои граждани към кучетата водачи в градския транспорт или в магазините, например.
Основната задача пред българския отбор е била да направи програмата, която обработва данните от сензорите, така че тя да интерпретира коректно препятствията по пътя, да изчислява сигурно траекторията и да предлага безопасен маршрут.
Част от използваните алгоритми ще бъдат публикувани в научно списание,
а проектът на тримата за състезанието на "Майкрософт" ще им послужи за основа на дипломните работи.
В бъдеще планират да усъвършенстват устройството си, като елиминират нуждата да се използва таблет, а необходимата обработка на информацията да се извършва в Облака.
Така целият комплект ще се олекоти, а цената му - при бъдещо производство, ще спадне. Тримата програмисти мислят наистина и за евентуалната производствената реализация в бъдеще.
Работата по техния проект тече доста усилено и от декември насам, когато започна вътрешният конкурс за финалите, софтуерът им е минал през седем обновления.
В Австралия конкуренцията няма да е лека. K-Vision e в категорията с най-много участници - "Софтуерна разработка", където сили мерят 72 отбора. При това още няколко тима също ще представят технологии в помощ на хората с увредено зрение.
Така в оставащото време до световните финали, които започват на 6 юли, момчетата от българския отбор не мислят, че ще почиват. Няма да им е за пръв път да работят до късно. И без друго винаги може да открият нещо забавно - например
прилеп в университетския кабинет, в който са работили по нощите
Историята е истинска. Може да е знак: прилепите също се ориентират добре в тъмното - както и C-Path.
