В основата на литиево-йонната батерия, движещият фактор в прехода към електрическа мобилност, е най-лекият метал. Докато Европейският съюз възнамерява да спре продажбата на нови автомобили с двигател с вътрешно горене през 2035 г., геолози все по-често говорят за това, че световните запаси не са неизчерпаеми. Затова и индустрията гледа към твърдотелните батерии, а сега се притеснява основно от монопола на Китай върху обработката на литий. Но това е друга тема.
Ако сте от хората, които са имали мобилен телефон преди 20 години ще знаете, че зареждането му тогава се правеше, когато батерията е почти на нулата. В противен случай се намаляваше животът на батерията. Това явление бе наречено ефект на паметта, то се смяташе за един от ключовите недостатъци на никеловите батерии.
Достатъчно никел и литий за 14 млн. е-коли през 2023 г.
В крайна сметка бе намерен негов ефективен заместител – лития. Нобеловата награда по химия през 2019 г. е присъдена именно за развитието на литиевите батерии. До неотдавна се смяташе, че запасите от литий ще стигнат за столетия, докато на сцената не излязоха електромобилите.
Те промениха всичко. Надпреварата е за овладяване на новия пазар, където безспорен лидер към момента е Tesla, но следвана по петите от китайската BYD. Всички други също искат дял от пая.
Китайци инвестират 7,3 млрд. евро в завод за батерии в Унгария
А в цялата схема трябва да включим и останалите области, в които се използва литий. Той се използва още през XIX век в металургията, добавя се в сплавите, за да придобият пластичност. Незаменим е и при производството на стъкло, непропускащо ултравиолетова светлина. Активно използваем елемент е и в атомната енергетика.
Най-големият добив на литий се извършва в пет държави: Австралия, Китай, Чили, Аржентина и Боливия. В последните три има подземни езера с висока концентрация на метала.
Начините за добив може да разберете на CarMarket.bg
