Разказваме историята на невъзпят герой, на кръстника на Mercedes

Ф ормално за автор на първия Mercedes (все още без префикса Benz - той ще се появи едва след сливането на двете немски компании Daimler и Benz през 1926 г.) се смята Вилхелм Майбах, брилянтен немски дизайнер, а по-късно основател на собствена автомобилна компания.

Но би било крайно несправедливо да пренебрегнем ролята на Емил Йелинек, германски бизнесмен, живял по-голямата част от живота си в Австрия и Франция.

Черната овца в семейството

Йелинек, роден през 1853 г. в Лайпциг, е богат човек, ексцентрик и мързеливец. Средният от тримата синове на влиятелен равин, е като излязъл от приказките: не толкова съобразителен, докато братята му се отличават с остър ум. По-младият, Макс-Херман, става известен лингвист в цяла Европа, а по-големият, Георг, е не по-малко уважаван на Стария континент като учител по право и, между другото, един от авторите на „Декларацията за Човешки права."

Емил, от друга страна, не обича да учи, но му доставя удоволствие да ходипо нервите на своите родители.

На 17, за изненада на всички, той започва нископлатена работа в железопътна компания. Тази позиция обаче му отворя интересни възможности. През нощта той, заедно с други съмишленици, организират състезания с парни локомотиви. Когато властите разбират за това „невинно“ хоби, Емил излита с гръм и трясък на улицата. Родители му изпращат 19-годишния мързеливец във Франция и скоро бащата, възползвайки се от връзките си, урежда сина си на дипломатическа мисия в Мароко.

Младият мъж реагира спокойно на изгнанието си. Нещо повече, именно в Африка той полага основите на своето безгрижно бъдеще. След като съблазнява испанската еврейка Рейчъл Гогман, дъщеря на местен плантатор на тютюн, Йелинек скоро започна да изнася тютюн за Европа. Случайно заема вакантна позиция в местния клон на голяма френска банка, а успешната игра на фондовата борса увеличи капитала му.

Когато се връща в Европа, Йелинек вече е богат човек. Емил се бори със скуката, която съпътства всеки охолен живот, с помощта на най-скъпото и модерно хоби от края на 19 век - колите.

Когато през 1896 г. Емил вижда реклама във вестника за Daimler Motoren Gesellshaft, той веднага отива в Щутгарт. Появата на Йелинек, висок, с комично мустаци и буйно минало прави много дълбоко впечатление на Готлиб Даймлер и Вилхелм Майбах. За изненада на основателите и собствениците на Daimler Motoren Geselshaft, един странен господин, с леко клоунски външен вид, разбира от автомобилите и най-важното - оказа се много щедър.

Емил, който следи всички тенденции в автомобилостроенето, знае добре, че повечето състезания, провеждани по това време, се печелят от автомобили, оборудвани с двигатели на Daimler. Затова той веднага поръчва две коли с мощност 4 и 9 к.с. Последният, според компанията, може да достигне повече от впечатляващите 40 км/ч.  Всъщност Daimler Phoenix с 9 к.с. се е движел с не повече от 25 км/ч.

Убеден в липсата на скорост, Йелинек информира Щутгарт, че ще купи още четири коли, при условие че максималната им скорост е около 50 км/ч. Даймлер и Майбах смятат, че увеличаването на мощността е опасно. Но поръчка за 4 коли няма как да бъде отказана.

След като получава квартет от по-мощни Phoenix, Емил вече е по-щастлив. Оставяйки един за себе си, Йелинек решава да продаде останалите три. В Ница, истинска земя на милионери, това не се оказа трудно.

Барон Артър Ротшилд, подобно на много представители на естаблишмънта, който убива зимната скука на Лазурния бряг, има навика сутрин да се разхожда с кола из Ница. Баронът е изненадан, когато неговият Pahnard е изпреварен от непознат в чисто нов Daimler. Той разбира, че бързата кола принадлежи на господин, криещ се зад псевдонима „мосю Мерцедес“. Ротшилд купува колата му.

Още интересни детайли от историята на Йелинек и Даймлер/Майбах четете на CarMarket.bg