Peugeot 3008 предлага разкош по френски (тест драйв)

Ф ренска му работа. Не знам какъв смисъл се влага в този израз, но в моя случай е свързан със странен развой на събитията. Съвсем не беше далеч времето, когато PSA Peugeot Citroen трябваше да продаде главния си офис, за да кърпи дупки в бюджета. После кормилото пое Карлос Таварес, ученикът на Карлос Гон, дребничкият човек, който тази година вероятно ще изведе Renault Nissan до третата позиция по производство след Volkswagen и Toyota, и нещата коренно се промениха. Таварес предприе препозициониране на Peugeot като по-скъпа марка, което аз така и не разбрах защо му беше, но кой съм аз, че да оспорвам подобни решения. Още повече на фона на резултатите. А те са наистина впечатляващи: отчетена сериозна печалба тази година, закупуване на Opel и взор към огромен пазарен дял в Европа, две титли „Автомобил на годината в Европа” през последните три години. А тези две отличия са атестат за качествата на продуктите с марката Peugeot. Трябваше да се уверя лично в качествения скок на „Лъва”, довел до второто отличие след 2014 г., когато спечели 308. Сега европейските колеги отличиха 3008 и ще се съглася на 100% с избора им.

Когато 3008 се появи през 2009 г., се оформи двуполюсно мнение. Хората или се влюбваха в оригинала, или тотално го отричаха. Причината бе, че Peugeot искаха да привличат SUV-клиенти, но оригиналът приличаше на MPV. Двуполюсните мнения обикновено водят до успех. Вижте само Nissan Juke. За първите 3 години от живота си на конвейра, оригиналът 3008 се реализира в над 500-хиляден тираж, надхвърляйки с около 50% очакванията на самата компания! Сигурен съм, че сега очакванията на Peugeot са много високи, тъй като новият 3008 изглежда страхотно.

Тук двуполюсни мнения няма да има, защото дизайнът е прекрасен. Това без съмнение е един от най-добре изглеждащите модели в сегмента. Има я агресията, същевременно има и елитарен вид, към който Peugeot се стреми, а отделни детайли придават елегантност. Линията на покрива, алуминиевите лайсни, оформлението на светлинните блокове, издутият преден капак… Окото е доволно. Самочувствието също, защото в този сегмент няма т. нар. „бягащи” мигачи като на Audi, няма и предни чистачки с вградени в тях пръскачки. Голяма работа би казал някой, но тези малки неща правят голямо впечатление. Поне на мен.

Още по-доволно е окото в интериора, като тук вече и сетивните усещания са задоволени напълно. Това е един от салоните, в който се чувствам наистина добре. Всичко е ново, качествено, изпипано и визуално така подредено, че да доставя удоволствие.

MINI Countryman е по-доброто BMW X1 (тест драйв)

Honda Civic кара другите да изглеждат извън модата (тест драйв)

Диското отново е на мода с Land Rover Discovery (тест драйв)

Воланът е супер компактен и с две плоски части. Това придава много спортно усещане, но в някои случаи при маневриране може да е леко дразнещ. Новото поколение на i-Cockpit е още по-впечатляващо от оригинала. Няма да свикна с движещата се обратно стрелка на оборотомера, но това е един странен детайл, който още повече ме кара да обичам този интериор. В центъра на арматурното табло е монтиран 8-инчов сензорен екран, от който се управляват всички функции в автомобила. Самите те се извикват на екрана посредством на шест, приличащи на клавиши на пиано метални бутона за: радио, климатик, навигация, параметри на автомобила, телефон и мобилни приложения.

Изцяло дигиталното приборно табло се разпростира на площ от 12,3 инча, впечатляващ с високата резолюция и футуристична графика. Пет различни режима на извеждане на графиката на приборите позволяват на водача да конфигурира инструменталния блок по свое желание. И да си играе, когато му стане скучно зад волана. Визуализирането на всяка настройка е подчертано от серия анимации и преходни кадри, които са наслада за окото.

В никой случай няма да подмина самите материали. Тук наистина се вижда качественият скок, който Peugeot е направил през последните години. Има кожа, многобройни шрихи от полиран хром, големи части от карбон или текстилна декорация. Казвам ви, този интериор ми напълни душата.

Това е "офроудът", на който може да се подложи такъв автомобил.

Франсетата, типично в техен стил, са се опитали да неутрализират въпросната липса на 4х4 със системата за контрол на сцеплението Advanced Grip Control с пет режима (Стандартен, Сняг, Офроуд, Пясък, ESP OFF), допълнена от 18-инчови гуми M+S (Кал и Сняг). На практика тя имитира работата на 4х4, променяйки алгоритъма на работа на системата против пребоксуване на колелата и ABS. В режим „Пясък“ например тя позволява по-голямо пребоксуване на колелата. Със сигурност не е като истинско 4х4, но в пясък не съм влизал, през кал може и да мина, но само по някой черен път. Тези автомобили просто не са направени за офроуд и едва ли някой ще тръгне на такъв с тях. А за ските през зимата Advanced Grip Control ще е достатъчен.

Аз заложих предимно на извънградското пътуване. Навъртях близо 500 км, половината от които в сериозен дъжд в началото на май. Автомобилът стоеше изключително добре, независимо че водата върху пътя беше в повече, а на два пъти на „Хемус” усетих най-опасното в такова време – аквапланинг. 3008 обаче не ме подлъга и стоеше учудващо добре на пътя.

Няма да лъжа, двигателят му ми беше маломощен. Това е защото съм фен на Мечо Пух и неговото „колкото повече, толкова повече”. Ускорението до 100 трае цяла вечност, но влезе ли в диапазона 120-140 км/ч е просто чудесен. Автомобилът е много добре обезшумен, видимостта е отлична, а разход от 6,2 л/100 км е повече от чудесен. За това способства ниското тегло на модела от малко на 1300 кг. Въртящият момент от 300 Нм е предостатъчен за 1,6-литров мотор, но турбо дупката се усеща. Воланът определено не е от най-информативните, като луфтът е сериозен. Но Peugeot държат повече на комфорта, не толкова на спортното поведение, каквото предполага дизайнът. Забавлявах се в голяма част от 500-километровия ми тест с борд компютъра, който до средата на пътуването отчиташе увеличение на възможния пробег с оставащото гориво независимо, че въртях километър след километър.

С жена и дете на път човек винаги ще се радва на ниския разход и прекрасния дизел, достатъчно място отзад и в багажника. Към това добавят страхотния екстериор и изключителния интериор. Френският лукс обаче си е скъпо удоволствие, това го потвърждавам, тъй като преди дни се върнах от Париж, а там една хубава вечеря излиза скъпичко. Peugeot не крият, че се мерят по Volkswagen. Аналогичен Tiguan с 2,0 TDI в базово оборудване (115 к.с.), но с механична скоростна кутия, струва 50 400 лв. Абсолютно същата цена, но с 6-степенен автоматик предлага и този 3008 1,6 HDi. Оттук насетне са личните предпочитания, но този дизайн си заслужава.